Как да прекараш няколко дни в Гърция

20170628_114604

Гърция е едно от любимите ни места за пътувания. Какво търсим там? Докато отговарям на този въпрос, ще изследвам и някои други по-общи теми около пътуванията.

В Гърция оставаме пет нощи. Спим: на хамак в двора на църква, в гора със стотици светулки, в хижа на 2000 надморска в планината Тимфи, една нощ в хотел колкото да се изкъпем, и на плаж в Ставрос с дънеща от бар наблизо чалга. Обикаляме селските улици на планините Пиндос, мостове от османски времена в поречието на Викос, таверни, планински върхове около Папинго близо до границата с Албания.

Какво правим в задушна скъпа красива Гърция в средата на лятото?

Какво искаме да ни се случи през такива пътувания?

Всеки от малката ни група си има лична занимавка – да рисува, да снима, да си прекара някъде отпуската, да разширява познаването си на Балканите. Искаме да се докоснем до нови идеи: как живеят хората, каква е средата им. Как се чувстваме самите ние там. Искаме да се приближим до планините и до оригиналната гръцка култура.

Аз лично искам да намеря връзката си с определено място: гладът в мен е този, който искам да заситя и видя отразен с пътуванията в някое от тези места по света.

Изборите ни за това какво правим с времето си могат да бъдат погледнати и като опит да компенсираме за недостатъците и объркванията в животите на предните поколения. Може би следваме вътрешен транс-генерационен проект за поправка на несправедливости от минали времена и за лекуване на всичкото, което се е случило назад. Иска ни се да вярваме, че можем да поправим всичко в рамките на собствения ни живот.

Може да отнеме усилията на поколения да се съсредоточим върху това, което обичаме да правим, а не върху това да го търсим на други места като се оглеждаме в музеите и земите им. Големите в културата мислят, пишат, или рисуват местата на които са пребивавали. Те живеят там пълнокръвно, а не минават просто да ги маркират като обходени. Интересуват ги неща – красотата на обикновените предмети, смисълът на живота, спомените – които не принадлежат на някакво определено място.  Може би най-доброто, което мога да си взема от ходенето ми в Гърция е осъзнаването, че нямам нужда от това да ходя до Гърция изобщо.

(не че ще спра да го правя ; )

не използвам коментари в блога си, но ако искаш да споделиш нещо, ще се радвам да го чуя на veronica.belcheva@gmail.com