когато нещата се разпаднат

когато нещата се разпаднат
усещам как мирише косата ми
на шампоан с кестен
на фъстъчено масло

нямам под в краката си
просто си стоя по тениска бикини юрган
и стоя
и стоя

всички отговори и планове изтрила съм
Разчитам на разходките, на чашата вода
на връзката с любимите

Когато нещата се разпаднат
отварям място
вместо дълги списъци с неща за правене
рисувам акварели тишина

дъги, дълги следобеди.

срещам се със себе си
когато нещата се разпаднат.

идва яснота.
за кратко ме докосва като перце
сапунено мехурче.

но е достатъчно. стоя си в руините и в празното
дето преди е имало кули от желания, илюзии.
разглеждам ги.

били сме тук и преди. няма как да мине бързо. няма как да махнем тъжното.

но ще мине.
(и някой ден)
добавям нещо новичко, пясък от морето
борови иглички
малко мъх.
намирам стара кадифена рокля от руините

ценя я повече: вече знам че няма вечни работи
бавно бавно
леко стъпвам
дълбоко дишам

Когато всичко се разпадне
каня тишината
да ми помогне да направим нова стая
по-моя стая.
да разчистим останките от Правилата на света, глупави и непомагащи
да махнем евтината пластмаса дето уж беше временна а си седи
да изметем прахоляците, да ги измием и да проветрим

да изнесем боклука (за една жена е съкровище за друга)
да сложим орехови рафтове за книги с поезия
статив за рисуване
грамадни възглавници за сядане.

когато всичко се разпадне
първо искам да го оправя
без да ме заболи
без да мине през мен цялото
това може да трае цял живот, въртене в кръг.
или
да спра
да планирам
да се разсейвам, да съм вечно заета
да притъпявам
да спасявам де каквото мога от старата стая
да ѝ запушвам дупките да маскирам следите по тапетите
да скривам петната по пода с килими

докато не ми писне

и не изляза
и спра да съм красивичка добричка
спра да съм малка и слаба, да мълча за комфорта на някого.

ще разказвам тези истории.

пак ще има срещи с гняв страхове и несигурност, човещинки

но правилата са променени и стаята е цялата моя.

Мислим, че можем да контролираме всичко.
В действителност всички ние просто се спъваме в тъмното, търсим, опитваме да стигнем до нещо като дом, докато жонглираме с всички тези житейски топки, и се надяваме да ги задържим във въздуха.