Колко познаваме майките си?

Helen-Lundeberg-Self-Portrait-With-LandscapeКолко познаваме майките си?

Вчера легнах на леглото до моята, в тъмната спалня единствено таблетът ѝ светеше. Гледаше клипчета на руски художници – как рисуват, техники, бои. Мама рисува от момичешките си години. Това е една част от нея за която знам малко. Познавам я през храната, която ни готви, през семейните истории, през къщите и роднините, през моретата на Каваците, през болестите и смъртите вкъщи или през грижата ѝ за мен докато растях, през плащането на сметките и през домакинските неща. За твореца в нея знам много малко.
По комунистическо беше художник на завод. Рисуваше плакати, обявления, организираше театрални събития, идваше в детската ми градина и рисуваше стените с дядо Мраз и аз много се гордеех. Познаваше се с няколко художника. Беше и жена на взискателен съпруг. Майка ми идваше все последна да ме вземе от детската, не ми идваше на празненствата. Сега знам, че е пътувала по четири часа от и до работа, че е имала много задължения на ръцете си, но тогава виждах само отсъствието. За рисуване за лично удоволствие не оставаше място.
Сега няма пътувания по четири часа, няма куп деца за гледане и домакинство за въртене, вече и ние ѝ купуваме бои. От известно време я навивам да рисува цветя и да ги продава, бива я в цветята много. Докато ми показва клипчета снощи на техники за сюрреалисти я питах какво стана с тая идея с продаването.
Не ѝ се занимава.
Не иска да продава. Не иска да подлага любимите си занимания на външна оценка, не иска да се харесва на всички, не сега. А какво иска?
“Да си развивам потенциала като художник.”

Умълчах се, усмихнах се. Разбрах още за Соня, която на 64 е много повече от родител. И аз съм много повече от дъщеря, от момиченцето дето чакаше последно пред стълбите на детската градина с изнервените госпожи майка му да дойде. Соня е потенциал за развиване, художник, градинар, експериментален готвач, разбойник, хубава жена и тайнствена козирожка. Кери Иган завършва книгата си “За живота”: Обещай си… че животът ти ще е великолепен, независимо какво се случва.

Не е късно да извадим четките независимо от цялата комплексност на това, което ни се е случило.
Мама понякога рисува живот, който много ми харесва.