Лондон свързва хората

20170227_193415

Петото ми ходене в Лондон ме изненадва още по-приятно. Прекарвам голяма част от времето в метрото. И в софийското метро прекарвам много време, но не ми е толкова уютно. Лондонското е едно такова тъпкано, постоянно ти говорят по високоговорители, ориентират те как се движат влаковете, къде да седиш, чувството е като си част от общо предприятие, а не просто анонимно извозван самотен пътник.
Като вечерта с една от най-натоварените линии – Central line. Пътуваме и на една от спирките вратата блокира и не ще да се затвори. През цялото време ватманът е в контакт по високоговорителите с нас, пътниците, обяснява ни какво прави, за да затвори автоматично вратата, моли да не се облягаме, да не стърчим. Високият мъж до мен я избутва малко да пробва дали няма да се оправи, цапа се, други го поощряват.
Нещо се е променило с нас. От маса непознати, които искат вкъщи след работния ден ставаме маса непознати с обща цел и драма. Италианците, които си крещят, двете дебели негърки, индийското юпи, и английските високи кльощави мъже – всички сме в един отбор. Много съм уморена от цял ден уроци, но живвам, помагам, дори само с намерение. Ватманът прави пореден опит да рестартира механизма на вратите и този път сработва: затварят се. Обща усмивка, а ватманът “Lovely”. Влакът тръгва. От влак тъпкан с човеци ставаме влак тъпкан с човечност. Наистина lovely.

Advertisements