Вътрешен човек

20170123_193046.jpg

В 9ти клас съм тоталният аутсайдер.
Искам да се скрия някъде и да си чета и да не ме закачат. Подстригвам се сама много късо, което не помага с популярността ми. Търся отговори в книгите за самопомощ на голямата ми сестра, която е психолог. Покрай тях решавам да се интегрирам питам кръвните ми врагове, “как се чувстваш днес” и, “с какво мога да ти помогна”. Гледат ме с недоумение (пропуснала съм някои стъпки май в опознаването на ситуацията преди да подходякъм емоционалнотоим здраве).
Популярните ми съученици правят други неща: пушат в задния двор, ходят по кафенета и се събират на партита по домовете си. Пушенето така и не става част от живота ми, вероятно защото съм аутсайдер. Преминавам максимално бързо през междучасията и после вкъщи с часове обсъждам училище и пушачите с моите две приятелки по телефона. Казвам си – само да свърши гимназията и животът ще е далеч по-добър, няма да се налага да споделям пространства с такива тъпанари.

Години по-късно почвам първата си работа в голяма фирма, където пак има пушачи.
Те се събират пред сградата. Легендата сред нас, непушачите, е че интересните командировки и приятните задачи се разпределят като ходиш да пушиш с тимлидерите. Колеги започват да пушат на по 25, за да са част от групата на пушачите. Тогава пиша и следното, което открих наскоро в блога:

за пушенето и социалния живот:

оказва се че е много полезно за социалния живот да пушиш

сега ходих да пуша пасивно с един колега и за пръв път си говорих с един друг колега който познавам по физиономия от вече година
един вид, запознавам се с повече хора докато пуша пасивно

мразя цигарите

щеше да е прекрасно ако ходехме примерно да ядем по ябълка и ръцете ти трепереха поради ябълков глад и трябва да си измиеш и изядеш ябълката щото си нервен и хайде да ядем ябълки пред асансьорите, щях да се безпокоя да не ми свършат парите за ябълки и дали има денонощни плод зеленчук

‘тази ябълка ми е много силна и се замайвам’
‘тва са женски ябълки, остави’
‘уау, ножче Zippo ли имаш за рязане на ябълките?’

По-късно разбирам, че на това с ябълките му викат орторексия, но това, което искам да разкажа е друго. Това не е есе срещу пушенето, обичам пушачи, обичана съм от пушачи. Наскоро се случи да работя с една от бившите ми тимлидерки в нова корпорация и разбирам колко е било трудно за нея в стария екип, колко много жертви е правила (и не е ходила на готини командировки, колкото и да е пушила). В онези времена си мислим, че групата на пушачите ни спира от това да постигнем каквото искаме, от това да напреднем в кариерата. Но не ни спират те.

Толкова често, различието – различни етапи от живота, различно поведение, различни гледни точки – са ни поднесени във формати, с които ни е трудно да взаимодействаме уверено. Не е изненадващо, или пък срамно, че често ни е неудобно край хора, които не изглежда да са като нас, и уви нашата представа за тях (и тяхната за нас) става драстично неточна и бедна.

Текстът ми за ябълката е игра с идеята за това какво ни дели. Не са ябълки и цигари или странни прически. Делят ни предположения и предразсъдъци, идеята, че ние и те сме толкова различни.

Понякога ми се получава да открия нишките, които ни свързват. Много повече се иска да принадлежиш от цигари и ябълки.
Иска се здрава работа по тия връзки, да обръщаш внимание, да участваш, да познаваш себе си.
Един ден ще знаем, че много неща не са проработили, че имаме мечти, които не са се осъществили и любови, които са ни отблъснали, счупени приятелства, които не сме могли да поправим, катастрофи и болки, които не сме преодолели, командировки на които не сме били пратени. Но ще знаем и, че е имало мостове, които сме създавали и които понякога сме следвали, че въпреки разделенията, животите ни не са били само клики; че по наш си начин, поне в определени моменти, сме се връщали от задния двор с пушачите, яли сме ябълки и сме пушили пасивно, ставали сме вътрешен човек за някой.
Работя по това.
А сега съм си в нас и пиша за разделението, и си мисля за хората, с които си разминавам пътищата, и ми е малко мъчно, но и знам, че това е част от живота, и ще ида да хапна една, позна, ябълка.