как да правиш каквото си искаш

20170110_214709

Слагам клина на цветята и отиваме с Вержи на пърформанс и там софийската градска бохема – едни шарени хора с възклицания, травестити, възрастни дами с красиви бижута, прекрасна работа. Почва пърформанса на музиканта и е толкова откачен, толкова негов си, че аз спирам да забелязвам какво точно прави, и почвам пътуване в ума. В стила на Сенека, като се ограничаваме можем да стигнем до висшето творчество, в недоимъка се ражда голямото.

Та лишена съм от мелодията на един концерт, лишена съм от смисъла на представлението. Човекът отпред си прави негов свят, работилница от звуци, използва четки за миене, пинг понг топчета, за да създаде звук. И е толкова уверен, самодостатъчен и увлечен от дейността си, че това ми позволява и аз да си потъна в мойте мисли.

Почвам пътуването от планинарските среди, където усещам стремеж за принадлежене. Ако имаш правилната екипировка, правилните дрехи и фигура, плюс чувство за хумор и да носиш на антиженски простотии, си супер за там. На Банско Филм Фест една тайфа хора страшно зарибени по идеята да правят разни приключения, да се забъркват в планините, да са част от тайфата с пухенките, а те тия тайфи са точно това – още една идея на която да си подчинен.

Преминавам към бизнеса, където призмата не е много по-различна – носиш ли точните дрехи, работиш ли милионите часове, какви са ти бенефитите от работата, имаш ли командировки, колко сертификата си натрупал, какво си ви си натрупал, колко шум има около теб, правиш ли достатъчно кинти за удобен консуматорски живот. Шеф ли си, признат ли си. Принадлежиш ли към тайфата.

Завръщам се залата и в тялото си и оглеждам наоколо арт хората – то и там да си е доста трудоемко – да произвеждаш постоянно разни интересни неща, да си на гребена на вълната, да си харесван и посещаван и видян. Пърформансът свършва и само тоя човек на сцената остава, остров без да изглежда все едно му пука харесван ли е, принадлежи ли.
Хапваме с Вержи и компания, тръгвам си към нас в студа, и усещам глад за нещо.

Тая сутрин Ванчето ми набива една натална карта по телефона – астрологически какво говорят знаците ми. Имам много знаци в лъв, но имам и някакви скорпиони и водолеи и тук таме стрелец. Т.е. имам много фиксирани знаци. А фиксираните знаци значат, че трябва да съм изпълнител, че трябва да съм последовател, че съм гръбнака на идеите, но не и инициатора.

Правя си едни пържени яйца и с тях предъвквам тия истории. Според планинските ми познати трябва да съм отдадена на идеята за омнипотентната планина и че само с лайфстайл около нея и около идеята за ексклузивни физически приключения ще съм велика. Според градските ми познати трябва да съм дълбоко в прагматиката на бизнеса, да постигам разни неща, да правя си ви с някоя ипотека за разкош. Според арт средите, трябва да имам издадени творби, референции, книги, и тогава ще съм Голяма. Според интерпретирането на наталната ми карта аз не съм предназначена да инициирам и трябва повече да слушам.

Мия си тигана от яйцата, пускам кафето, и си казвам – егати добрия късмет!
Мога да си правя мойте звуци, като музиканта от снощи, уверено и увлечено в дейностите си, без да ми пука за интерпретациите на публиката. Щото преди всяка идея за мен аз съм си аз.
Тъй като вече знам, че вече съм се провалила или съм на път да се проваля във всяка една от тия социални архитектури, мога да си правя просто абсолютно каквото си искам.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s