Наръчник за оцеляване на семеен обяд

20170119_142523.jpg

Трудно ми е с роднини да се разправям, и вероятно на самите тях им е трудно с мен. Освен като увлекателен събеседник съм известна и като избухлив и провокативен такъв. Не е изненадващо или срамно да се чувстваме неловко около хора, които не са много като нас.

Веднъж след поредица неловки семейни обяди и разминавания в очакванията от подаръците една от сестрите ми каза, че ако се познаваме извън роднинските ни отношения, надали ще сме приятели. Години размишлявах около това. Докато един ден…

Докато си вървях през града и си мислех колко различни хора срещам, с които нямам допирни точки, било заради възраст, социален статус или де да знам, защото не обичам нощния живот, се размислих че това разнообразие го срещам и в родата ми. Имаме си всякакви в широката рода – поети, чалгалюбители, професори, певци, безработни, земевладелци, криминалн, реститутки, и т.н. Най-хубавото е, че сме свързани по кръв. Приятелите ми, а и колегите ми през годините, са били хора с които съм имала доста общи неща, защото сама съм ги избирала, или защото сме имали сходни цели и аспирации. Но роднините не си ги избираме:

Къде иначе ще мога да си говоря със 70 годишната ексцентрична леля агроном и какви други обстоятелства биха поволили на 81 годишна баба да изгради близка връзка с 8 годишното внуче и да си споделят тайни работи за Вселената? Или къде ще вземем богатия чичо, който печели 86 пъти повече от учителя в семейството, да ни помага да приберем набързо масата, когато падне порой в градината? Най-разнообразни политически гледни точки се събират на едно място, контрастни идеи къде да се живее и как да харчим парите си. Само в широкото семейство, цялото разнообразие се събира на едно място и ни дава възможност да го видим толкова отблизо.

Наскоро със същата сестра говорихме, че всъщност това, че действаме по толкова различни начини показва и разнообразието на едно семейство, различните проявления и таланти на един корен. Че различието не е повод за отчуждение, а напротив, внася колорит.

Когато се разбираме добре със семейството, сме изложени, и то по топли начини – на широк спектър човешки опитности, които иначе можем да видим само по телевизията или през историите на други хора, или по улиците. В идеалната си версия, роднините и по-широкото семейство правят следното: помагат ни да видим колко интересни са всъщност иначе отблъскващи ни хора, ако човек си позволи да мине под повърхностното с тях; и ни дава да видим широката история на живота, в различните му възрасти и разнообразно развитие.

Отивам на неделен обяд от онези, семейните 😉 Да видим, да видим.