Как да си направиш заключение за годината

img_20161231_101909_039
шкафчето ми мойто алтер его с всичкия му живот

Края на годината.

И работата по нас самите няма свършване, заниманията нямат край, преливат в следващата. Като къщната работа – измий подовете, и след шест месеца (в моя случай) пак трябва да ги миеш. Мини с прахосмукачка, и почти веднага се появяват котешките косми. Избърши повърхностите и някой ще полее нещо по тях след минути. Хладилникът ще мухлясва и фурната ще се омазнява, защото ги ползваш. Измий прозорците, и мръсен дъжд ще ги оплиска на другия ден. Покриви ще текат, стени ще имат нужда от пребоядисване, градината ще расте по невъобразими начини. И с всяка година поддържането ще става все по-трудно.

Всичко тая неплатена работа е в единствения ресурс дето свършва безвъзвратно – времето ти. Днес мих банята, вместо да лежа и да агонизирам с махмурлук. В банята минавах през месеците на тая година: работата като мениджърка, пътуването в Грузия, как обученията ми стават все по на сърце, планините и лекото ми разлюбване с тях, трамбовах панелния квартал много пъти докато почнах да му откривам смисъла, грижих се за себе си. Малки стъпки, експерименти, успехи, манифестациите на мойта къщна работа по мене си.

В перспективата на вечността, ние вече все едно сме умрели, толкова са ни минимънички животите. Погледнато така, всичкия тоя труд по нас си и резултатите му нямат значение.

Провалите нямат никакво значение.

И успехите нямат никакво значение. Но пък усещането е хубаво.