да работиш за себе си

Screen Shot 2016-12-30 at 7.57.55 PM.png

Да работиш за себе си е чудесно и ужасно. Няма ваканции или болнични, няма сигурност. Никакви възможности за развитие не ми се предлагат, освен ако не си платя за тях, и няма кой да забележи, че правя добре дадена задача или дори да забележи колко здраво работя. Работата лесно прелива преди закуска, след вечеря и през уикендите, ако не внимавам. Ако нещата се объркат, няма с кой да го обсъдя или кой да обвиня.

Имайки предвид това, не си представям нещата по друг начин на тоя етап. Обожавам да мога да си правя сама графика, да създавам връзки с хората, с които искам да създавам връзки и да знам, че сама си проправям пътя в света на работата. Обичам когато някой ми каже, че работата ми му помага – защото идва и ми го казва директно.

Има един начин да счупим оковите и да предприемем крачки за промяна, който можем да открием във филма “Зорба Гъркът”. Зорба, който обича живота, си говори с Басил, англичанин дошъл на гръцки остров да основава бизнес. Кабелната система, която Зорба е направил за Басил, се срива. Още преди да са започнали бизнеса на англичанина, всичко е обречено на колапс. Тогава Зорба обяснява житейската си философия на Басил:

Зорба: По дяволите, шефе, твърде много те харесвам, че да не ти го кажа. Имаш всичко без едно нещо: лудост! Човек има нужда от малко лудост, иначе…

Басил: Иначе?

Зорба: … никога не смее да среже въжето и да се освободи.

И тогава Басил се изправя, и напълно не в негов стил, моли Зорба да го научи да танцува. Англичанинът най-после е научил, че животът трябва да се живее със страст, че трябва да се поема риск, денят да бъде прегърнат.

Думите на Зорба са от най-силните послания за човешкия стремеж за търсене на добрия живот. Повечето от нас живеят затворени в страховете и задръжките си. Но ако минем отвъд тях, ако срежем въжето и сме свободни, можем да гледаме на живота като на огромен експеримент и да открием тази малка лудост, която я има във всеки от нас. Вярвам!