семейно се констелирам и 3 причини да опиташ и ти

20161213_214610

От няколко месеца ходя на семейни констелации и освен, че изглежда супер хахаво на новите, смятам е едно от най-добрите решения, които съм взимала през живота си. Дефиницията за травма е събитие, което надвишава капацитета ти да го преживееш и така остава за следващите поколения да го изживяват. Викат му трансгенерационна травма. Айде няма нужда да ги мъкнем тия багажи, викам аз. Ето защо смятам, че на всеки ще му е добре да ги пробва:

  1. Ти си и майка си, и татко си, в едно. Направили са те в момент на екстаз и си най-доброто, което е излязло от връзката им. Независимо колко ужасен може да е някой от двамата, ако заемаш страната на който и да е, ако ги делиш в тебе си, е като да не се приемаш сам себе си. Щото казахме, си резултат от тях двамата. На констелациите се уча да знам, че и двамата принадлежат към семейството, и всички други принадлежат, и това е добре. После се уча да им давам място на всички в сърцето си, но да знам, че имам свой път, и той е различен от техния. Искам им (следва гига хипстария) благословия да съм щастлива и даже им казвам да ми позволят да съм щастлива, и че го правя това с щастието и в тяхна чест.
  2. Заведох майка ми на констелации и в някакъв момент и бях в коленете и я помолих за благословия. Тя ми я даде и беше нереално, аз съм малката тя е голямата, и нещата си идват на мястото. Не мога да ти обясня колко много истории виждам с проблеми щото хора заемат чужди (на родителите и на бабодядовците) дългове и вини и срам и страхове и ужаси. Без да си дават сметка за това.
    А за сценката с мама – Невър евър не се е случвало това в историята на Вероника Белчева Шарената Сол, да покаже такова нещо на майка си и да и се поклони чистосърдечно. Но беше велико и уязвимо това, като да гледаш фойерверки без да си ги очаквал зад НДК по средата на седмицата, неочаквано и разтварящо сърцето.
  3. “Всяко щастливо семейство си прилича, а всяко е нещастно по свой си начин.” казал Толстой, а аз добавям и покажи ми щастливо семейство и ще видиш, че е въпрос на това как го чувстват, а не какво им се е случва. Много от вярванията ни за света се формират от това как нашите родители и техните родители и така назад са виждали света. Отношението към работата, гледането на деца, към нивите, към пътуванията, към секса, си е наследствено. Констелациите работят като водещият създава нова, по-приятна емоционална картина пред човека, който си прави констелация, и човека си тръгва с нея и му се разясняват разни неща. Колкото повече се имаме възможност да отворим сърцата си и да изпитаме емпатия към тая емоционална история, толкова по-добре. Има едно нещо дето му викат трансгенерационна травма, по едни процеси сложни и големи, ние сме наследници на това което им се е случило на прадедите ни, дори да не знаем какво е било. Емоцията се предава.

Първите ми ходения заемах различни роли в групата и през мен минаваха ситуации в които бях хем мене си, хем позволявах да се случва за всички в групите разбиране. Най-силно ми беше в ролята на щастието тази вечер, подкрепих констелацията с това и после хвърчах.

“Аз съм си аз и друга не мога да бъда. И това, което съм, е най-доброто. Нося и майка ми и баща ми вътре в мене и те са помирени. Аз съм формата на вашите две енергии. И да помиря и съзнанието си за това.”

Абе който за каквото куку иска да ме взима, нямам репутация за пазене. И голямо семейство за обичане. И вие, драги, сте ми в голямото.