как да направим града по-добър за живеене

Ежедневието ми в снимки: Седмица 14

Градът става по-добър за живеене не защото му слагаме по-модерни сгради или правим повече фестивали и лъскави молове, а защото се учим да се интересуваме повече от хората в него.

Знаете ли го този квартал в София, под Халите до Женския пазар?
Да се разходим малко там – старите къщи с триметрови тавани, улици напращели с дървета и щръкнали балкони, трамвая трака по павета от пет сутринта, вее се прането в дворовете, магазинчета за ядене, за книги, за обуща, занаятчийници от едно време.
Та точно там откривам и основно емигранти. Чуват се арабски и цигански, и хората те гледат едно такова изненадано, че се разхождаш из квартала обособен за тях вече. Квартал-картичка, който става на квартал-гето. Каква загуба, викам си, по едно време обмислям дали да не се преместя там, да съм част от решението, не от проблема (но изоставя ли се толкова лесно великолепен Дружбай).

Еволюционно сме устроени да сме около хора като нас. И това става все по-противопоказно в модерния свят. Макар и да изглежда като големият град да е много разнообразен откъм представители на различни групи, социалните ни мрежи не са разнообразни, все в едни типове познанства и кръгове въртим. Стигам до следните изводи:

1. на града му трябва политика да събира хора от различни кръгове редовно заедно
Миналото лято се губим в Лозенската планина и както цял ден сме мрънкали срещу щумните мотористи в планината, точно един такъв ни помага да се измъкнем от гората и да се приберем невредими. Когато имаме взаимодействие с различни хора, тогава и разбирането ни един за друг става друго, знаеш че и този с крос мотора е човек и такъв начин е намерил да си почива. Да намираме неформални поводи за диалог, без да са отразени и валидирани като форма на нечий пиар. В тях не се опитваме да се съгласим един с друг, а си казваме – има неща, които не харесвам в теб, има неща в теб с които съм добре, и можем да правим заедно именно през тия неща за които сме съгласни. Това му викам демокрация.

2. самите ние да имаме широки и разнообразни социални мрежи
Сенека казва, че колкото повече интересно намираш в нещата около теб, толкова по-интересна си ти самата. Вярвам му. Има силна корелация между това колко неща забелязвам в града и колко богат е живота ми.
Ако преди съм излизала основно с хора с които имам общи допирни точки – от офиса или с които карам колело, сега ходя на повече необичайни места. Минах по цялата дължина на “Цар Симеон”, най-дългата улица в София, и уважението ми към мащабите на града и разнообразието на съжителите ми се увеличи в пъти.

Необичайни места и кръгове в София с дългосрочна задача да разбера повече за:

  • Филиповци
  • среща на хора, които практикуват бойни спортове
  • супер фенси шменси дискотека
  • барове за жива музика, пиано барове, и изобщо, барове (хич ме няма по нощния живот)
  • читалища
  • църкви и църковни сбирки
  • градският транспорт е страхотен ресурс, между другото, можеш да срещнеш каквито си щеш образи
  • слаклайн/ходене по въже
  • танцьорски среди, каквото и да значи това
  • актьори
  • писатели
  • старчески дом и да доброволствам там
  • затвор
  • кучешки приют
  • хора от радиото, Христо Ботев, нещо такова, искам да си имам радиопредаване, та кой знае
Възможностите са огромни.

3. най-добрият начин да преодолеем предразсъдъците си е да имаме приятел, който има приятел в друг социален кръг
Тук е тънкото да не се опитваме да изправяме директно една група пред друга, а да стане като “имам един приятел дето се занимава с …” рап батъли, шиене, уроци по китара, копаене на гробове. Вместо директно да се опитваме да се вкараме в различна реалност, първо проявяваме интерес към нея, разбираме, че изобщо я има.
Да не се ограничаваме до тесен кръг приятели от който не излизаме или да общуваме само с определен тип хора, с които имаме общи културни референции. Да си дадем разрешение да общуваме с повече хора. Моя лична задача е да почна да спирам покрай просяци или стари баби, защото сега ги отминавам и не искам да ме виждат да си говоря с тях, не искам да се замесвам.

Да, лесно е да открием невероятното и великолепното в големите лъскави градове, но ми се струва много по-голямо предизвикателство да го открием в нашето място. Това е голямото постижение, да откриваш връзките в твоя град, да стане по-добро за живеене мястото където вече си.
И ако някой ти стане интересен – не се колебай, покани го, да.