защо е важно да ти е мъчно

красотиПиша за скръбта не като някой който я е преживял, а напротив.
Като някой, който никога не е бил в нея.
След като загубихме родител и ред роднини, след като –
ръката счупих
и  носа
и  ключицата.
загубих любови, приятелства се разпадаха.
професионалната ми идентичност си остана в зародиш.
си давам сметка, че не съм знаела как се скърби когато нещо важно свърши.
знам как
да правя планове
да променям тялото си
да съм заета докато забравя да чувствам.
как да
мисля позитивно
предприемам.
но не знам
как да си позволя да скърбя и да живея в несигурност –
че може и да не се оправят нещата
и да не е наред всичко.
че дори детайлните планове
премълчаването
отмъщението
са спирка, а не решение.
не знам как да живея с надеждата,
че важното
значителното
това, което остава,
е не дали ми обръщат внимание,
и ме мислят за приемлива красива гениална,
а на какво аз обръщам внимание.
Колко обичам, и
колко правя това, което обичам.



(но пък се уча, което е великолепно, защото скръбта е обратната страна на монетата на радостта и те всъщност, мисля си в тая нощ с одеалото на диванчето с чашата с лампата с топлата светлина, те всъщност скръбта и радостта идват от едно място)