чувството да се загубиш в книжарницата

В Лондон съм и си вдигам квалификацията за организационен психолог. В рамките на час влизам от библиотека в книжарница по няколко етажа грамадни и едно чувство почва да идва при мене, че ще се побъркам от толкова много книги, до които искам да се докосна. Безкрайните възможности ме побъркват. Имаме френска история, цяла стая поезия, американска художествена, философия… толкова много възможности за следобеди на дивана с различни пътеки на мислене.

Така съм в живота ми – десетки нишки за следване, любопитни неща, които мога да подхвана и да пътувам през тях до нови гледни точки и начини на бъдене. Проблемът с това да имаш много любопитства е, че често ще живееш в чувство, че не се реализираш в нищо конкретно, не ставаш тесен специалист, а имаш усещане, че се губиш в книжарницата по рафтовете, и в крайна сметка не излизаш от нивото на книгите. Това е и чувството, което ми идва с абстрактната ми магистратурата по организационна психология. Една такава голяма и обща тема, а какво правим с нея за света, как ще ми помогне да създам такъв труд за другите, че ще им липсва труда ми, ако ме няма.

Докато ми се точат тия мисли през главата, пред мен минава момиче с наръч готварски книги и им плаща 80 паунда. Ще готви от тия книги, ще твори, може би не е направила избор за до края на живота си, но знае, че поне засега ще готви. Едно спокойствие ме обзема. Може би идеята не е да го измислим сега какво ще бъдем в бъдещето. Може би идеята е да хванем това, което имаме, нашата общност, и да правим и изпълняваме обещанията си към тях.

 

Писането на тоя блог в момента е чисто удоволствие. Целта не е да имам някаква печалба или слава или да ми дава статус, а си е мое място където изследвам чувствата си, като ги обличам в думи. Едно от щастливите ми решения през годините, които с постоянство следвам. Да се загубиш в книжарницата всъщност е осъзнаване за безкрайно многото пътеки, по които можем да поемем в живота си, с уважение към ограничените възможности на нашия дълъг, добър живот.