Кавказки дневници в 8 точки

Хей, прясна съм от самолета, наревах се вкъщи след полета, оправих багажа и сега вече спокойно пия кафе (с малко мляко) на дивана. Надолу разбираме как се стига до реването.
Почваме от гледка към 5 хилядник:

1. Кацнахме в Кутаиси (втори по големина град в Грузия), където WizzAir  са пуснали нова връзка със София. Оттам отпрашихме през могъщите Кавказки планини към Мазери, изходната ни точка към най-високите планини на Грузия. Като ви казвам високи, мащабите са няколко пъти колкото Стара планина. Имах странна изненада:
2. В самолета имаше бивш с новата му приятелка. Ситуация – хипервентилация. Оцеляхме някак си и двамата. Още по-настървено след това:
3. Качвахме ледник. Качвахме водопади. Гледахме долини и върхове. Ядохме страхотни вкусотии дни наред, сирена, месо, пресен хляб, супи, чисти работи. Небцето ми изригна.
4. И на миниатюрен самолет се возихме от Местиа до Кутаиси. Ходенето по планините си е духовна работа, правено така осъзнато.

5. Бяхме голяма, шумна, весела компания с обединяващ интерес ходенето по планини и обич към сурови условия, в които да можеш да оцениш аскетичното, за да си още по-цял. И различия имахме. Помогна ми да се справя с голямата група това, че се отдадох на случващото се, че влязох в тона, вместо да се сърдя. Че участвах, вместо да се затворя. Получи ни се на всички. Факт е, че никой с никой не беше скаран накрая от нас 9те (три жени, шест мъже), и всичките някак си сме си по-познати, по-близки след това. Друг е въпроса какво по дяволите търсим по чукарите и защо живеем в култура която толкова се възхищава на пътуванията. Отговарям си така:
6. Забелязваш ли как пътуванията сгъстяват живота? Правят го по-плътен, по осъзнат. Чакам по летищата, водя скучни разговори, ям джънкарии, не спя добре, но изведнъж бам – разкошен разговор с приятел от компанията, бам – полет над петхилядници върхове, при който се сливаш с всичко наоколо и всичко изведнъж става ясно и безпроблемно, бам – спане с голяма компания и смях смях смях до забрава. Отваряш се да бъдеш трогнат, и това е едно от големите предимства на днешните времена. За да се предпазват от нападатели и враждебни съседи в Грузия са си строили кули и там са си прекарвали целите животи:

 

7. А колко често си правим такива кули, без да има действително опасност и нападатели? Строим дебели стени от външен успех, мускули във фитнеса, за да изглеждаме напромокаеми, непукизъм, омраза към софиянци или към вегетарианци, или към чеченци или цигани и каквото и да е, защото така е по-лесно в кулата.
Но пък се затваряме и за всички чудесни неща, които могат да ни се случат, възможности да бъдем трогнати и да имаме избор да живеем с всичкото спокойствие, което ни носи днешното време. И се разревах, защото
8. Случва ли ти се да ти е труден транзита между местата, на които ходиш и ситуациите, в които попадаш? Като че емоцията да се е натрупала и да е трудно превключването от място в място. Много често вместо да я оставим да я бъде тая емоция я задушаваме с правене на разни неща, с ангажираност. А тя си има нужда да избие, да свърже мислите, а не да я организираме и да я юркаме да си ходи, за да дойде привидно спокойствие. Щото в това да ти е мъчно има отговори, които няма откъде другаде да си вземем.
Та прибрах се, седнах си на диванчето, придърпах котките, и си поплаках юнашката, за пътуването, за сърчицето дето е поомекнало още, още, и е тук за мен, за теб.

One thought on “Кавказки дневници в 8 точки

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s