още 10 неща, които обичам

Самото намерение да слагам в думи каквото ми харесва носи удоволствие, гради способност в мозъка да се сещам какво си го бива в ежедневието.  С времето все повече харесвам обикновените неща, разходката в квартала отворя врати към наблюдаване, музиката в ушите ме праща в потапяне в чувството.

Толкова често използваме думи като “обичам” и “харесва ми”, че забравяме същността на това което носят. А те са думи – действия, преживяваме ги като ги изпитваме. Как присъстват в живота ми?

ето опит да отговоря на този въпрос, с това което ми харесва напоследък, в разрастване и продължение на нещата, които обичам отпреди няколко години.

1. планините, ходенето из тях.
Обичам умората, движението, само аз и раницата. В планината се връщам към прости неща, точка до точка, на открито, дишане, гората поема тревогите, чукарите слагат всичко в перспектива и градската суетня си застава на мястото – че е игра, че всичко са фини човешки структури, нищо друго. Много се обичам каквато съм в планината, една цяла и ми е ясно всичко, пуснала съм контрола над градския живот, често с изключен телефон.

2. тази малка госпожичка. Защото да си леля на цяло мини племе дава страхотно усещане, че ги има тези малки човеци и сме род, и те щъкат и обичат света тепърва, и аз съм част от това. сладост чувство.

3. сутрин като се събудя и имам време, си правя едно силно кафе (Illy напоследък) и се връщам в леглото да пиша и чета. Мъфи се дотътря и си правим компания, той си мърка до възглавницата, аз си мъркам в душата. Сутрините са пълни с надежда. Не бъркаме с очакване! А с идеята, че и днес може от сложнотиите на живота да излезе нещо красиво, добри уроци, истински моменти, в целия бъркоч на ежедневието да се отварят прозорци въздух.

5. импровизационния театър.
записах се миналата есен, 2 пъти седмично при ХаХа Импро. Смея се щурата, играя на воля, и в същото време уча много за отстъпването, пазенето на статуси, човешките отношения, гъвкавостта. Любима моя учителка, Виргиния Захариева, казва, че голямата майстория на живота е да се научиш да приемаш промените с лекота.

6. маратонките ми Найк. еми, супер са, няма какво да се обяснявам. удобни, красиви са ми. изобщо, кеф. не ми се свалят (но не дават стабилност в планината, там си разчитам на планинските)

7. сестрите ми. не знам дали приятелите ми сега ще са приятелите ми в бъдеще (но се надявам). дали това, което ни обединява в сегашния период, ще може да прехвърли промените на времето. обожавам приятелите си. но това, че имам сестри и че те са в живота ми, е неизменна част от моята идентичност, а и аз от тяхната. и надеждата ми е, че с времето ще имаме достатъчно възможности да се преоткриваме и да ре-енергизираме връзките си.

8. сладките неща на Zoya на Малките Пет кьошета. Щото София ми е много мила и уютна, и да се чувствам част от града, от пулса му, да обхождам улиците дето са ги обхождали няколко поколения назад, да опирам длан в сградите, да надниквам през прозорците, да сядам в кафенетата, да изгарям от слънце по полянките, да ме ядат кърлежи по тревичките, да ме вали в парка, са все начини да участвам в тая човешка гмеж. Да си човек е достатъчно трудно, още по-трудно е да се опитваш да си с други хора. Места като зоята с десертите с бадеми какаото и кокосова вода, ми правят бъденето в града по-приятно, обръщат ми отношението.

9. Да се върна назад. Да прочета старите подчертавки, дневници, нещата, които са ме вълнували. Толкова бързам да добавя ново. Нови знания, нови филми. Извадих си разните любими цитати, нещата, които са ми направили впечатление, на един тестов файл, и си го чета наслуки, 10 минути на няколко дена. Започнах да си чета и старите дневници, нещо, което дълго избягвах. Да ревизирам стари идеи, да изхвърлям от себе си някои идеи. Не да трупам, а да проветрявам, да свързвам старото с новото.

10. Идеи! За феминизъм. За психология. За Поезия. Идеи, които правят духа по-лек, потъват в невронни връзки, правят ме по-съзерцателна, по-ценяща. Да. Да. Помагат ми да артикулирам усещанията си, правят ме да живея по-дълбоко. Да.