Какво ако изхвърлим кантара?

screen-shot-2016-12-17-at-9-23-42-amкакво мериш с кантара…
колко си харесвана и приемана?
дали ти е разрешено да се обличаш както си искаш?
дали ти е разрешено да ходиш където си искаш?
дали можеш да обичаш и цениш тялото си, за възможностите, които ти дава? затова, че въобще те има и съществуваш?
добротата си, отзивчивостта, остроумието, виталността си? как влияеш на и променяш другите?

какво ако вместо да…
преценяваме стойността си като жени според това колко тежим и кой размер носим,
спортуваме защото иначе ще станем “свине” и защото трябва да го изгорим тоя обяд от салата без дресинг или мазната пица,
се извиняваме за баничката и брюлето, дето сме изяли и придаваме на хранителните си избори морална стойност, лошавост на характера,
се опитваме да заемаме все по-малко пространство, да сме дребни, слаби, незабележими, мънички, деликатни, крехки, никакви, несъществуващи, героини на измислена стигматизираща култура,
оценяваме хората по телата ми,
купуваме диети, реклами,
се водим по глупостите на незнаещи, неопитни, захранени с реклами и поп култура хора, готови да скочат и удрят най-явното, видимото, тялото, че да се почувстват по-добре,

започнем да…
се движим заради чистото удоволствие от движението, се движим, защото искаме телата ни да правят разни неща, а не за да изглеждаме по определен начин;
да си даваме способности, да си увеличаваме диапазона на движение заради удоволствието да можем да правим много неща, йога, акробатики, ходене по въже, полети с парапланер, катерене, смело говорене пред публика,
се обличаме както си искаме, ако ще това да е суууупер елегантно и женствено и секси или сууупер неглиже без грим по раздърпан анцунг, но си е Нашето Обличане, защото днес така се чувствам в кожата си;
ядем зеленчуци защото се чувстваме добре от това, ядем торта, защото се чувстваме добре от това, и каквото и да ядем, ядем каквото и когато ни се яде, и не придаваме на яденето морална стойност;
се доверяваме на тялото си да ни казва от какво има нужда и се доверим, че ще му отнеме време да се върне в естествен ритъм какъвто е бил като сме били мънички, защото години наред сме робували на диетната култура, на ограничението,
говорим за това какви измислени предразсъдъци приписваме на характерите на дебелите хора, какви добродетели на слабите;
виждаме здравето като много повече от килограми и какъв режим спазваме и какви мускули имаме, здравето като холистична съвкупност от мислите ни, действията ни, удоволствието, което изпитваме, любовта, която минава през нас, смеха, дълбочината на вниманието ни, страстта с която работим, с която обичаме, ентусиазма, с който захващаме деня си, без да ни пука за килограмите,
виждаме щастливите хора, които са дебели, започнем да си търсим модели дето не им пука за яденето и външността и пак са пълноценни, започнем да си отваряме очите за една култура, която иска да ни кара да се чувстваме зле, и всички сме увлечени в нея, в кюпа; и ако не намираме тия модели, дето да ни дават пример, сами да ставаме такива модели,
виждаме, че да си слаба не значи, че имаш мъж дето да те обожава, не е това корелацията,
обичаме и уважаваме всички тела, слаби-дебели-сакати-стари-млади-черни-бели, защото просто ги има, защото не знаем какво седи зад фасадата, какъв път аспирации съмнения успехи, които не държат да се хвалят,
спрем да се връзваме на козметични, фармацевтични, фитнес и тем подобни авторитети, и погледнем телата си като на прекрасно, перфектно средство за чувстване, за бъдене на тоя свят. защото никой не е отишъл много напред от себемразене.

Какво ако спрем да гледаме на телата си като на нашето най-велико творение и започнем да гледаме на живота си като на най-великото си творение?

Какво ако изхвърлим кантара?

Амбициозен въпрос, и когато започнеш да си отговаряш, да градиш свят, където си си себе си, без кантар, цялата прекрасна затова, че изобщо те има, ето на това му викам ебаси якия свят.