какво направи Мишо

ежедневието в снимки: седмица 21Мишо направи нещо, което ми напомни, че да избягаш понякога наистина е щастлив ход.
Мишо напусна работа, и това е специално, защото наистина му беше трудно да се отлепи. Защото беше свикнал да е на работа, да следва пътя на спокойствието. А не си обичаше работата, ама хич.
Но беше за престижна фирма, с хубави пари, семейството, познатите му одобряваха. Затъпяващо скучна и нестимулираща работа. Но пък като си на подобна работа е много трудно да се измъкнеш и да тръгнеш да се опознаваш. Да търсиш хармония вместо статукво.
Знам, че има много причини да не бягаш от житейските ситуации. Че да изчезваш от проблемите е съмнителен път. Нали така съветват, да седим стоически докрай, докато си завършим Делото. Дълга.
Знам, че има ситуации от които не можеш, а и не бива да бягаш. Че понякога е добре да се спреш, да се изправиш лице в лице с проблемите. Но знаете ли,
виждам все по-често, че когато избера себе си, когато избера да правя неща, които ми харесват, когато се отнасям с намерение да съм добра и разбираща към себе си, тогава идват хубави работи към мен. Да поставяме граници е секси, защото привлича правилните хора и ситуации, а на тия дето не им изнася – ами не се задържат.
Което значи, че понякога наистина помага просто да се махнеш.
От работата, от хората, с които се заобикаляш, но те сдухват, от географското място, на което живееш.

ИМА вариант това да напуснеш да е най-доброто решение.
Истински, от дъното на душата си вярвам, че Мишо взе правилно решение.
Всъщност винаги, когато съм казвала не на нещо, което не е било истинско за мен, се е появявало нещо по-мое, по мъдро, по-щастливо.
Понякога да избягаш наистина променя нещата за добро, и те води на по-хубаво място в живота, някъде където виждаш по-добре слънцето и небето, където дишаш по-свободно.

На трети март празнувам за свободата, за Мишо.

Да не говорим, че тоя човек ме скъсва от смях и ме прави свободнa с това, има много живот в него, но това е друга история.

Дерзай, Миш.