роди се Рони

Бях малко яйце. Съвсем мъничко, колкото връхчето на нокътя, ако не и по малка. Една малка яйцеклетка.

Бях мъничък протеин. Сперматозоид. С опашчица и се движех. Нямах мисли, нямах нужди. Само матрицата на ДНК, стремеж за живот.
Бях аз, но на две места. Тогава ме носеха двама хора. Бях още неясна идея в очите на носителите ми, желание за любов, за близост, желание за удоволствие.
Бях желание за секс, бях целта на това желание, истинската генетична цел, бях нещо съкровено сакрално и опазено от нормите на цивилизацията. Защото не можеш да поставиш граници на нещо, което е извън обхвата ти. Не можеш да го спреш. Понякога не можеш да избягаш. Понякога се поддаваш. На нещо което е по-силно от теб.  Бях стремеж. Бях интензивност. Бях миниатюрна вселена.
Бях желание.
2 тела ме носеха. Едното носеше моята женска част. Другото носеше мъжкото от мен. Мъжкото знаеше какви ще са моите първични полови белези. Моят сперматозоид  се пребори с милиони други такива полухора като мен, за да намери своята женска половинка. Повтори древногръцкия мит за това как Афродита разделила Унисесекс човека, идеалния хермафродит на мъж и жена, да обикалят и да се търсят. Момента в който сливаме мъжкото и женското, коато идеално напасваме съвършенното удоволствие е зачеването. Сливаме със своята половинка, без мисли, само усещания, пълен екстаз, тотален оргазъм, съвършен мит. Сексът повтаря този мит , стремежът към другото тяло. Влюбването е копнежът по мига на зачеването. Не постигаме тоталния оргазъм, за да не умрем. Или за да не се самоубием, тъй като не можем да повторим удоволствието, да живеем постоянно в него.
Какво би било да живееш в постоянен оргазъм, който не те отпуска, навсякъде, по улиците, в леглото. Тогава бихме умирали. Няма да има към какво да се стремим. Няма да се храним, няма да спим, няма да работим.
Да се стремим да се стремим да се стремим
Всичко започва от желанието
Първородния грях
Зачената съм. Вече съм плод. Зародиш. плода на познанието, плода на удоволствието, плода на стремежа на моите носители към повтаряне на онзи миг в който те са били заченати. Възпроизвеждане на един миг съм аз, да. Самата аз съм един миг на онова на космическото време.
Започвам да раста. Велико и странно е. В началото увеличавам границите които заемам многократно за кратко време. Топло и трепкащо е около мен. Появява ми се сърце, това сърце започва да изпомпва кръв. Туп туп. Ставам все по взискателно и мощно. Заповам да чувам неща многократно за кратко време. Топло и трепкащо е около мен. Появява ми се сърце, това сърце. Гласът на майката носител. На бащата. На хората около мен, сестрите ми, аз съм с майка ми всичките 9 месеца, раста постоянно. Невероятен период.
Ставам твърде голямо  и хипоталамуса на тялото носител праща сигнали хормони на матката мой дом да ме изхвърли. Болка. Години по късно скалпел изрязва моя дом, защото след като е износил мен и сестрите ми, той се запълва и със злокачествени клетки. Като че ли му липсваме на този дом, липсва му живота. И на нас ни липсва. Топлия ми, хранителен, мек дом-мускул-протеин. Сега вече го няма. Изгнил е някъде и едва ли някой си го спомня.
Мразя болниците. Не обичам жегата.
Родила съм се в болница. Родила съм се в най големите летни жеги. Акушер ми е бил негър.
Слънцето е напичало прозорците и майка ми е крещяла. Родила съм се измежду лепкавите и от жегата усилието кръвта и потта крака. Миниатюрна глава. Родила съм се и през прозореца е греело едно прекрасно прекрасно радостно яростно хипарско първовгустовско слънце. Жестоко.
Всичко е било в кръв и течности. Носът ми бил запушен от плацента и слуз. Била съм красива много красива и нещастна и ядосана. Матката ме е изтласкана от топлия ми дом в жестокия огромен свят. Главата ме е боляла. Било ми е тясно, много тясно, във влагалището на тялото носител. Била съм разкошно бебе.  Не помним екстаза от сливането, не помним болката от раждането. А живота е толкова близо до тях.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s