през юли съм си писала писмо

20161204_161802
на външния ми хард намирам писмо:
************************

Рони, мила моя любима Рони,
Искам да ти кажа някои неща, искам да излязат от мен за теб, защото ги чувствам към бъдещата Вероника. Искам да ти кажа, че много се гордея и съм щастлива, че си точно такава каквато си. Искам да те прегърна и да остана прегърната с тебе силно. Спомням си как преди да заминеш за Египет се радваше на онази песен на boards of canada, peacock tail, и точно нея слушам сега. Подскачаше пред една врата в един тъмен офис и просто бликаше от детско, радост и енергия. Обичам те заради това, че въобще те има на тая земя. Обожавам ентусиазма ти, обожавам когато се смееш силно, когато вървиш през полетата и дишаш пълно и поглеждаш към небето, има толкова нежност и сила в тебе, момиче. Пълна си с толкова любов за света и за себе си. С толкова добро и чисто и мъдро и истинско. Обичам те, защото те има и съм благодарна, че мога да ти го напиша. Ти си най-любимото ми същество в цялата Вселена.
Надеждата ми е, че ще продължиш да изследваш този гигантски свят, че ще продължиш да изпитваш удоволствие и да се наслаждаваш така от сърце. Че ще се забавляваш и ще се отдаваш и ще споделяш чувствата си и ще градиш пълноценни връзки. Че ще имаш това любопитство. Че ще пътешестваш, по света, и най вече в себе си вътре. Независимо дали те сварвам с любим или сама, надеждата ми е, че сърцето ти ще продължава да е пълно с красота и уязвимост. Надявам се, че ще се обичаш активно, ще се грижиш добре за тялото и душата си, защото разбери, обожавам те, и искам да си уютна и щастлива, много пълна с радост. Искам да те прегърна, да те обгърна с цялата си нежност и любов. Ти си разкошна жена, в тебе виждам дъги и звезди и слънца. Дълбоки океани и развени от вятъра бели гигантски платна, вятъра по върховете на планините и свеж нов въздух от сутрините по хижите. Топлина и сълзи и огън си, пръста от земята по пръстите ми, чиста любов като те докосна, чиста любов си. Всичко.
Надявам се, че когато прочиташ това писмо, ще се свържеш с мен, в миналото. Незнам къде ще си в живота си, може би ще имаш дете, сега незнам дали искам дете, или може би ще си някъде далече, или може би ще си на същото легло в Дружба. Обстоятелствата ти нямат значение за мен, искам да знам, че това което правиш те прави много изпълнена. Че ще си свързана в смислени връзки с други хора, че ще се забавляваш много, че ще Правиш след като знаеш Защо. Обожавам когато си такава натежала от нежност и от емоция, изморена и заредена едновременно. Ти си уникална смес, момиче, от жена и дете и девойка. Знам, че тепърва ще правиш прекрасни неща, които ще ми носят много радост, по различни начини. Заради това сега се радвам на това, което е в момента, защото няма да се повтори, не по тоя начин. Прегръщам момента и това е най-големият подарък, който мога да ти правя оттук нататък, да ти изградя навик да прегръщаш момента.
Обичам те. Прегръщам те.
Твоя завинаги,
Вероника, месец преди да стане на 30
********************************************

писала съм си писмо през юли и мисля да си пиша още такива писма, на мене си, на бъдещата Вероника. Като ги чета се изпълвам с една благодарност и учудване от себе си, че имам такава наблюдателна, грижовна сила в себе си.  

какъв би бил светът, ако започнем да си пишем писма? ако сами се подкрепим?

Advertisements