идея за старите хора

София не е град за стари хора. В парка, по кафенетата, на интересни фестивали и концерти, в магазините – всичко е за младите между 15 и 55, а за по-старите има специални места, техни си, смотани събития. Скътали сме ги на безплатни концерти в ззала България, по градинките и в няколко душни сладкарници, далеч от “Младежта”.

В Буенос Айрес видях старите хора да са навън, по улиците. Всеки квартал открай време си има малък оркестър, перкусионисти основно, с барабани и тарамбуки, правят импровизирани концерти, един подхваща мелодия, подобна на самба, и се почва забава. Ама не като благороден жест спрямо старите, а събитие обединяващо, в което всички се потапят в удоволствието на това да думкат по барабаните и да се забавляват от сърце, от 5 годишни, до 95.

Какво би станало, какъв живот бихме живяли, ако имахме такива събития на открито с нашите стари хора?
Какво би било чувството да излезеш да свириш с баба си или баща си в парка или в градинката срещу Шишман? Заедно с всички останали? Какво би било, ако София стане град, който не е само за най-оправните стари, а за всички, да е поканващ и включващ всякакви възрасти?

Аз мисля, че ще е страхотно.

(ето в какво участвах аз, 44 секунди)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s