как да се променяме по-добре

20161207_151942

баба ми – навремето разправяше, че все е чакала да се пенсионира, та да почне да живее, като тия приказните германци дето заминават на круизи на по 60. растях с идеята, че системата я е прецакала, и тя няма да живее никога тоя мечтан пълноценен живот. Че системата работи така, че като изпълниш точките и, работиш си скучните неща, изтърпиш всичките стъпки, и стигаш до голяма награда някъде там,  и можеш да си живееш на кораба на круиз. Все съм имала чувството, че ми трябва master plan, голям план за живота ми, че като го изпълня, най-после ще мога да живея пълноценно. Че не е проблем да работя сега някакви неща дето не ми харесват, защото ще си компенсирам в бъдещето, както баба ми се е надявала да си компенсира като се пенсионира.

баба ми – бюфетът дето мирише на мащерка, плетените покривалца над телефона и телевизора, домашна лютеница, гардеробите с чеиза за вуйчо, старите скринове, топлата и ръка като ме води на училище, пастичките и зеления боб дето ми правеше, кланетата на кокошките в двора, паленето на печката сутрин, като ми пускаше детската приказка по Хоризонт, ученето да плета на една и две куки, баба ми дето ме приспиваше следобед докато и гледах зеленото в пъстрите очи.

мисля си, какво ако баба ми не вярваше в идеята за идеалното пенсиониране? Дето като дойде и ще почне да прави всичките интересни неща, които е отлагала цял живот.
какво, ако имаме само тия моменти сега, миризмите и хората и преживявания и само това е пред нас? Какво, ако те са напълно достатъчни, ако приемем че това е всичко, което има, и обръщаме повече внимание на това, което ни се случва сега? И станем приятели с телата си, каквито са, и се харесаме с това, което вече сме.

ако си позволим да се отворим за богатството на това което си имаме вече, а не за някакво пенсиониране в бъдещето. Щото това е кофти страната на планирането – почти никога не става както си го мислиш, и се разочароваш, и междувременно не си вършиш това, което ти е кеф сега, защото си казваш – абе има време, нали имам План.

ето какво можеш да направиш:
да спреш с –
а не, това никога няма да го ям
повече няма да си говоря с нея
не, няма как да бъдем заедно, защото е обречена тая връзка
абе да бе, само две години ще го работя това и после почвам да живея
ще си остана с него, щото все пак детето.. апартамента… нашите… приятелите…
абе къде ще пътувам сега сама, да не съм луда

да почнеш –
да си използваш хубавите дрехи, съдове, неща, да не ги пазиш за някога си
да изхвърлиш всичко, дето не ти става. за какво да пазиш неща, които “евентуално може да потрябват”
да ядеш хубави неща, дето да правят тялото щастливо, ама не за да отслабваш или да се привеждаш в някакъв вид, за да се харесаш на някой си, а за да се чувстваш добре, да можеш да си във форма за всичко, което ти се случва. дори това понякога да значи мекици за закуска. друг път ще е гигантска зелена салата за обяд
да си лягаш рано, за да си свежарка на другия ден
да почнеш да четеш, да слушаш подкасти, на всякакви теми, много, всеки ден, по един, два часа, това е най-сигурният начин да сдобиеш нови идеи
да се движиш, ама да ти е готино, да играеш, да размърдаш животното, твоето си тяло, дали ще е федърбал, колело, pole dancing, плуване, ходене по въже, каквото и да е, да се радва това тяло – идеята е да правиш физически неща, които са ти хубави, приятни, а не да тичаш маса време на пътеката с чувство колко искаш да се свършва
да пробваш нови неща, курсове, семинари, да откриваш нови неща за правене. от сто неща все едно ще ти хареса и ще те нападне вдъхновението с него
да заминеш нанякъде, където и да е, да заминеш някъде, където си си пожелал
да прекарваш много време насаме, в разходки, мислене. щото когато си сама, без интернет, без разсейвания отвън, тогава се създаваш.

Хората с богат емоционален и интелектуален живот са тези, които се променят и стават по-истински, повече себе си. И ми се ще да взема всичките тия споделени мигове с баба ми, да прегърна празните и надежди, и да ги трансформирам в живеене дето да е такова, че като тръгна да умирам, да няма горчилки, а да е – живях точно както исках.