в Аржентина спирам да си поставям цели

знаете за моето 30 до 30
е писна ми от него

купих си билет, напълних раницата и пътувах в Аржентина сама и оставих да се случват неща, нямах план, нямах цели и решения, нещо към което да гледам напред. Оставих нещата да се случват на мига, да правя каквото ми харесва тук и сега.

вече не искам да си поставям цели:
да правя проекции за бъдещето, да си представям как да се усъвършенствам, как да съм “по-добра моя версия”, как да съм по-различна, за да се вписвам

вместо това искам да:
творя повече
да прекарвам повече време в планината
да пътувам повече

да гледам:
повече игреви
повече залези

вместо да се усъвършенствам искам да съм повече себе си.

като видях Игуасу, както си бях самичка там сред тая гиганстка красота, се разплаках от всичкото наоколо, щото природата е решила да ни разбива сърцата на такива места. Предложения за брак и самоубийства се случват често там, не задължително в тоя ред. Толкова сме мънички и никакви, нещата се сменят толкова бързо, почти нищо не е така, както сме го планирали. Обикновено е в пъти по-хубаво, по начини по които не сме и подозирали, една врата се затваря, друга отваря. Да следваме каквото ни е любопитно.
и… Да ги провесим тия крака бе!
и май няма да планирам пътувания, нека се случват. нека се случва тоя живот, както си ще.