Фототерапия: риболов и Панчарево

едно от любимите ми места край града е Панчарево. пътеките и езерото, и Искър, и гората. Има ги и тези хора, рибарите, които кротичко си къткат риба. Неподвижни, застинали, с биричков айляк, в лек приятен транс.

Гледам тези двете дами и ме хваща за гърлото това усещане да съм с майка си, да си помълчим заедно, да сме навън. Риболовът е предлог да си помълчи човек и да се спре от бързия живот, от правенето нон-стоп на нещо. Да остане с мислите си и даже тях да зареже. Просто да бъде. Докато се хване нещо. Чувала съм, че не държат да хванат нещо рибарите, и се чудех защо ли? Откакто почнах и аз да медитирам, да си слагам паузи в ежедневието, почнах да разбирам. Не е нужно да има резултат, важното е да обичаш процеса.
до Панчарево има често автобуси: 1 и 3, минават през Интер Експо станцията на метрото и оттам е под 20 минути път.
Има и минерални бани там, които смятам да опитам скоро. За риболова – засега ще си остана с разходките.