Библиотерапия: Ние, децата от Шумотевица

Днес прочетох наново “Ние, децата от Шумотевица” и накрая си хлипах на глас. Книгата и илюстрациите ми напомнят за моето детство, когато сестра ми ми подаряваше книги и говорехме за книги. Вкъщи всички четяхме, Ния ми четеше фантастика и приказките на Вилхелм Хауф; баща ми – вестници и вечната разправия за това кой да реши кръстословицата; баба ми трупаше любовни романи до леглото си, от тях и първите ми ярки еротични изживявания със заглавия като “Прибързана авантюра”; Лора – о, тя четеше всичко от Тери Пратчет през Дневникът на Бриджет Джоунс до книги за личностно развитие и плеяда автори.
За мен книгите винаги са били начин за дълбоко свързване и разбиране на света.

Онзи ден намерих на рафта любимата ми детска книга, която е гладко написана, плавно прелива от история в история. Когато сестра ми ми я подари бях на 12. Препрочитах я десетки пъти. Оттогава свързвам Астрид Линдгрен със случките на децата от Шумотевица.

Много дълго лежах будна и слушах как шуми гората. Но тя шумеше тихичко. И по езерото имаше малки вълни, които кротко-кротко плискаха по брега. Беше много особено – изведнъж не знаех вече тъжно ли ми е, или ми е радостно. Лежах и се мъчех да усетя дали ми е тъжно или радостно, но не успях. Може би човек става малко странен, когато спи в гората.
….

По тревата лежеше роса, а из клоните на дърветата тук-таме имаше паяжини и те блестяха като диаманти. Бях сънлива, гладна, с мокри крака и много, много радостна. Защото беше толкова хубаво, че вървим в дълга, дълга върволица по пътеката.. 

Още по-удивителна ми се вижда тази книга заради историята на Астрид. Много млада забременява от женен мъж в шведската провинция, и се мести в Стокхолм да избяга от неодобрението на местните. Там отглежда детето си в стая със съквартирантка, и междувременно работи като секретарка. Години по-късно е омъжена и майка на още деца. Докато е болна решава да запише историите на измислената героиня Пипи, които разказва всяка вечер на децата си. Другото е история. Превръща се в една от най-увлекателните разказвачки. Астрид има виталност, която предава чрез историите си, и тя не зависи от тежките обстоятелства на собствената и история.

Животът на шестте деца от село Шумотевица се разказва през погледа на седемгодишната Лиза, което дава и този толкова познат и утвърдителен феминистки оттенък, който ни е познат и от приключенията Пипи. Представете си 40те и колко напредничава е била Астрид да пише за малки момиченца, които се справят с какво ли не! Независимите и, находчиви малки героини, са били и основна причина ръкописите и първоначално да бъдат отхвърляни като неудачни за продаване.

Моята мъничка племенничка има този дух, и ми се иска да съм там за нея и да си го запази през целия живот.
Както и аз, както и аз. Защото е толкова хубаво.