какво ти е наистина важно?

 като чуя за книги за себепознаване и самопомощ малка лампичка се включва – какво не ми е наред, че да чета как да се оправя. 
напоследък обаче откривам, че блоговете и немалка част от статиите и художествената литература, са именно това – да си помогнем, да съпреживеем, да си дадем сметка за цената на живота.
последните дни съм потопена в тази книга, чета я бавно, за да осмислям:

“Няма решения, има само размяна, компромиси. Това, на което можем да се надяваме е да направим най-удачния избор за нас.” 

Според автора, есенциалистът живее живота си по такъв начин, че всички негови енергии са концентрирани върху осъществяването на важните неща, приоритетите които наистина имат значение. За да го постигнем е необходимо да знаем какво наистина ни е важно, какво ни вдъхновява, къде са талантите ни; да махнем нещата, които не са ни важни и да минем в позиция в която правим важните неща все по-леко.

За мен тази книга е голямо събуждане, което ще се разгръща във времето. Последните месеци все повече филтрирам енергията си, за да се отдавам пълноценно на само няколко цели в живота си, и тази книга ми помага да видя как мога да се концентрирам още по-добре. Макар и да не казва нещо революционно, разкрива много истини за мен. Започвам да мисля за живота си и начина по който го живея по-съзнателно. Осмислям навиците и рутините, които ми помагат да живея по-добре. Докато я чета отказах няколко предложения, които дори и да изглеждат на пръв поглед приятни възможности, отнемат от енергията ми за важните неща. Истинският есенциалист се заобикаля с хора и ангажименти, които наистина му помагат и носят стойност, било то емоционална или интелектуална в живота му. Сега мисля за приоритетите които имам и проектите в които се вкарвам, и изобщо какво искам да правя с живота си. Знам, че съм на добър път, че нещата, които правя ме изпълват, и знам че може да е още по (особено като се събудя към 4 сутринта и разни черни мисли плъзват из главата ми…)

 

*Thomas Sowell