Кал

Мн искам да участвам в нещо свързано с въргаляне в кал. Като дете обожавах да газя боса в калта.


Още в самото начало паднах и се овъргалях в калта. И ми стана весело.
В крайна сметка навън съм, температурата е идеална за тичане, има малко дъждец да разхлажда потта. Птичките пеят, а Искър, който минава оттам, днес е пълен. Имах чувството, че съм обратно в Коста Рика, в някоя дъждовна гора. И отгоре на всичко като амазонка съм омазана в кал. Племето на бегачите, или в моя случай бегач отшелник, защото тичам сама.
Бам бум излизай и ти за кратка разходка, какво ми четеш глупостите 😉 гуш.