за забравянето, красотата и стойността

изминалите месеци съм в състояние на влизане и излизане от музика. слушам я в метрото, докато ходя по улиците, имам нужда да съм насаме и да общувам със себе си. имам нужда да се обличам красиво.
когато се чувствам красива, се чувствам и ценна.
забравила съм какво е да усещам красотата отвътре и я търся в очите на околните. този мъж, който толкова повлия с личен пример на усещанията за тялото ми, на отношението към спорта и храненето, той и наля друг тип увереност в живота ми, че когато се движа и съм силна физически мога да покорявам и други области, психологически.
тогава тръгнах да обикалям сама планини и улици, защото той ме оставяше сама, защото огромно част от мен е интроверт, който има нужда да мисли за себе си.

красива ли съм? постоянно се оглеждам в околните мъже, търся в погледите им оценката.
какво по дяволите знам аз за това, което те виждат. от какъв опит идват, каква съм аз в очите им, какво значение изобщо имам за някакви непознати.
какво значение въобще има какво си мислят някакви мъже, с какво допринася това за моето лично усещане за стойност.
а дали въпросът не е ценна ли съм? какво ме прави ценна?

преживяванията и впускането в тях, излизането от комфортната ми зона, падането, шумното, често и неприлично живеене, неелегантно, точно когато ударя такива крайности и дъна се чувствам най лека. започвам да чувствам живота да тече през мен, виждам стойността си.  стойността ми нараства с преживяванията.

петък вечер изкарах в клуб танцувайки. прибрах се в 8 сутринта, щастлива, изтощена, наситена с преживяното. беше божествена нощ, защото така се чувствах, заобиколена от мъже, потни тела, прекрасни танци, подскачане, лудост, чувствах се адски хубава, червена рокля, токчета, тънка талия, коса навсякъде, прегръщана, желана, пресипнал глас от припяване и смях.
разбита.
лека, лека, лека.
в неделя тичах 16 километра. най-дългото ми тичане досега. чувствах се силна, дива, минах през такива места в градските паркове, които са си направо опасни, тъмни, рядко посещавани. тичах на ръба на изтощението, даже скучно ми стана към края, но успях. строполих се накрая на тревата в Борисовата, под едно цъфнало дърво, и дишах, и нямах сили да мисля, да премислям защо и какво. оставих дядката зад дървото на двайсетина метра да си зяпа докато се разтягах, не ми пука, какво пък, какво.

подозирам, че на този етап трябваше да знам повече за хората, за това как да се справям сама с емоционалните си спъвки, за това как да съм по организирана/дисциплинирана/приоритизираща. другите може и да се справят по добре от мен, напълно възможно е.

и тогава си спомням, че живея на симпатично място, близо до места за тичане, недалече от центъра; в центъра на град с хубава музика, барове, атмосферата по малките улички, Невски когато огрян късно вечер се отразява в паветата; и че имам спокойна работа с добър екип, и е гъвкава и ми дава достатъчно време; и че имам тези спойки и връзки в живота си, които макар и немного ми дават голямо поле за отскок, огромни езера вдъхновение.
и че съм човек, който намира подкрепи и спокойност, и вдъхновения, това ми идва отвътре и интуитивно.
стойност имам, когато се чувствам красива, красива с всичките преживявания, с малките ежедневни победи. с изтрещяването, с излизането на моменти от спокойствието, за да се върна в него повече отпреди. не в очите на мъжете, или в снимките, а в натрупването на преживявания, на истории, във физическата сила и в гъвкавото наместване на очакванията, които имам от живота си.

 миналата седмица се чувствах не съвсем на себе си. нетолкова красива, натоварена, досадена. и нещо меко се промени, и не знам какво е. денонощието е от хълмове и спадове и усещанията в тях.

стойността е важното нещо. винаги винаги винаги. и може би трябваше да съм по добра в това да намирам стойността в себе си, но се уча и нямам нищо против да е така. аз съм в постоянен процес на себеактуализиране.

чувствам се наистина, наистина, НАИСТИНА добре с това, че има много за учене. поне в момента. утре, кой знае…

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s