За живеенето в чужбина

Докато тичам оставям мислите да подскачат, като по камъни наредени сред реката. И да ме отвеждат до техните си брегове.

Днес минах софийските паркове, общо десет километра. Накрая правих йога насред Борисовата, между маргаритките.
Докато тичах и гледах младежите с кучета в Ловния, а после и младите двойки в Южния, си мислех за това колко му трябва на човек за да е добре. Откакто прегръщам минимализма откривам колко малко ми трябва, за да ми е леко и безгрижно, и вдъхновено. Преди имах нагласа, че за да съм пълноценна трябва да съм постоянно ангажирана и заобиколена от хора и случки и вещи и ексклузивност и пари. Че ако нямаш хора около себе си, ако не си търсен по телефона, сякаш те няма, не съществуваш. Сега откривам, че всъщност фокусирането върху само няколко неща в живота ми освобождава огромна психическа енергия за това да създавам, да мисля и да се чувствам цяла и достатъчна, без да търся постоянна и безсмислена заетост. Без да знам какво се случва по света, било новини или социални мрежи.
Моите пет неща сега са: да завърша бакалавър в СУ, да сваля още едни 7 кг до идеалното за бегач тегло (последните три месеца свалих 11), да тичам, да усвоявам минимализма, да спестя една сума за лично спокойствие и комфорт (да спестяваш е секси, да).
И съзнателно се стремя към празен график, към повече време за дремене, четене, тичане, движение, мечтаене. С или без компания. Хората, които са вечно в компания, започват да ме безпокоят. Да оставаш сам, да прегрупираш, да мислиш през свободното пространство – откривам колко емоционално изграждащо е това състояние. В него откривам какво наистина ми доставя удоволствие и смисленост.
Както тичах мислих и за живота в чужбина. Искам да живея поне за малко в Ню Йорк, Берлин, Френска Полинезия и Буенос Айрес. Може и да ми се случи. Но сега вече не гледам на това със задължителното оплакване от стандарта или скуката, липсата на ексклузивност тук в Бг. Нийл Геймън казва, че хората се надяват да бъдат по щастливи като се преместят, но истината е че навсякъде  носят себе си. Аз го разбирам така, че западняшката заплата или чистите улици не са свързани с моето постоянно усещане за радост и за начините по които се свързвам със света. За да съм добре ми трябва съвсем малко и то не е в консумирането, което корпорациите ми блъскат в главата. Не е и мизерстване. То е малко неща, рядко купуване, високо качество; проста пълноценна храна, повече готвена вкъщи; спорт навън или вкъщи, безплатно; да се съсредоточавам в малко занимания и да им се отдавам, да присъствам истински в тях; и най вече – да присъствам на сто про във връзките си със света. Без шорткъти, бавно, съзнателно живеене. Повече лекота и вдъхновение, по ясни граници с околните. Ако живея навън би било заради хората и преживяванията, а не заради условностите и вещите.
А сега се връщам към книгата и деня и каквото още има да се случва. Което вероятно ще е нищо особено, филм, домашни нещица, бъбрене с някой. И мисълта за това ме прави благодарна за всичко с което е пълна рекичката ми, и мислите продължават да си подскачат по камъните и лежерстват под вътрешното слънце. Щото аз съм си едно грамадно ярко прекрасно слънце, но това е отделна тема, за егото и мегаломанията 😉

7 thoughts on “За живеенето в чужбина

  1. Рони, мисля, че все повече се доближаваш до моите разбирания. 🙂
    И все съм се чудила защо е така, но определено обичам онези моменти на заедност, понякога на желана самота, онези, изпълнени със смисъл преживявания. На разходка с близък приятел пред шумни събирания с разни непознати хора, на сгушена вечер с любимия пред оглушителна дискотека, на уютна вечеря с близки хора пред събиране по пейките в градинките, по никое време. Консервативна го наречи, не знам, но себе си. 🙂 Радвам се, че и ти откриваш себе си. Приятен е този процес, пък май и безкраен.
    Стискай палци скоро да си имам колело, може да караме заедно. Ама първо е новата квартира… 🙂
    Усмивки от мен!

    Like

  2. Пак съм аз, но се сетих нещо, препрочитайки заглавието на публикацията ти в списъка ми с блогове. Знаеш ли, погледни го, не се връзва особено с идеята на текста ти. Обаче ако се загледаш още повече, виждаш точно това – метафората. За живеенето в чужбина – чужбина като онова далечно, по-скро бленувано, но дали пък смислено и истинско съществуване? Или пък да останеш в родното – в това, което е точно теб самия, твоята истинска същност, която просто очаква да я преоткриеш.
    Разприказвах се пак, добре че не ме слушаш на живо… Ще ти надуя сигурно главата. 🙂

    Like

  3. абе нали ти казвам, мислите ми подскачат, както и заглавията:) хайде Гери, и аз сега се обединих с тебе

    Like

  4. “И съзнателно се стремя към празен график, към повече време за дремене, четене, тичане, движение, мечтаене. С или без компания”- това е моето изречение, защо го преписа;))?

    Like

  5. Мега, гига як пост. Този път ме накара да спра да мисля за работата си поне половин час и просто да препрочитам това което си написала. Продължавай, чуваш ли, просто не спирай да пишеш, и не знам дали осъзнаваш на колко много хора въздействаш. Прегръщам те макар и да съм на 500 км. от теб.

    Like

Comments are closed.