Измий си чинията

20161206_145822

има една будистка история за това как

монах бил влязъл в манастир и казал на главния мъдрец
“научи ме”
“добре, яде ли оризова каша”
“ядох”
“тогава най добре си измий чинията”
и монахът бил просветлен.

тази фраза: “измий си чинията”, и нейната простота, е това върху което искам да се съсредоточа.
има нещо дълбоко в това да си довършваш нещата, без да търсиш винаги дълбок смисъл.
да ти е чисто и в същото време напълно безплатно да стигнеш дотам.
и докато миеш чинията, ще намериш това от което имаш нужда.

когато се прибера в нас след като съм карала десетки километри, прибирам колелото в стаята, в която няма да се пречка, измивам бутилката за вода, събличам си дрехите и ги пера, взимам душ. Внимателно прибирам това, което съм ползвала. Когато пазарувам храна или готвя почиствам след себе си. Не винаги е особено чисто, но поне се опитвам.

И не е заради подредеността, а заради съзнателността с която действам. За това да довършваме нещата, които сме започнали, да присъстваме в това което правим, вместо да тичаме към следващата дейност или човек.

измий си чинията, внимателно, с радост.