разговори с кака: трябват ли ни образовани познати?

аз: “Общо взето излизам много да се виждам с разни хора и да се уча от тях и съответно и аз да им блестя. Забелязвам, че колкото по интелектуална и приемаща ми е Компанията, толкова повече неща вадя от себе си. И се чувствам мн добре сред интелигентни и общителни събеседници. Заради това и контакт с мълчаливци далеч не ми е достатъчен. Та ние няма за какво да си говорим! Да правим разни неща – хубаво, но какво става като останем насаме..”

кака: “Впечатлява ме и забележката ти за компанията и нещата, които отключва в тебе. Мисля, че това е процес и химия. Обичам общуването с дадени хора в живота ми, защото в него се раждат инсайти. То е от специфичното взамодействие между две индивидуалности, идентичности и не е задължително човек да е образован, за да се получи. Достатъчно е да е автентичен. Помисли за Зорба Гърка, нищо, че е литературатен герой, все има прототип. Или за баба Митка, сестрата на мама Гица, която ни създаваше едно усещане за мекота. Когато се срещаш с личности, винаги научаваш нещо от тях, те от тебе и ти за себе си. Така си мисля де,
може да не съм 100 процента адекватна.”

си, си.