за писането в Дневник

Ти как споделяш?
В събота тичах и си мислех за писането в дневник. (Докато тичам си мисля за много неща като че ги вентилирам)
всъщност понякога е по добре вместо да се обадим на някого първо да се свържем с тоя глас вътре в себе си който би могъл да ни даде отговори за това което ни тревожи. Защото докато обясняваме на някого отвън, част от това, което чувстваме, се губи при превода.
Затова и писането в дневник помага да освободим свръх любопитните си умове, натоварени с куп ангажименти. Да ни помогне от натоварени с много задачи да се почувстваме вдъхновени със задачи. В някои дни пиша за това какъв бих искала да е стилът ми на обличане или си се хваля сама (на) себе си какви постижения имам, в други си мрънкам и си фантазирам сценарии или забивам в дълбочини за които не съм и подозирала, че имам. Събирам листа, марки или билетчета от музеи и концерти. Понякога свършвам писането недоволна от това което е излязло, но често се чувствам окрилена. Има седмици в които не поглеждам към него, друг път пиша по няколко пъти през деня.

One thought on “за писането в Дневник

  1. Аз дори съм си ламинирала някои неща, та да се запазят по-добре в колекцията… Като една четирилистна детелина (ама питомна, беше ми подарена) и билет от рок концерт…
    Поздрави, Рони! 🙂

    Like

Comments are closed.