защо обичам непознатите

Мисля, че най-възнаграждаващата част на това да пиша блога са връзките, които създавам с вас – читателите, познати и непознати. Тези, които ми пишат имейли и коментари и ми казват, че думите са резонирали в тях, че са почувствали връзка с мен чрез преживяванията, които всички имаме.

Това е много красиво за мен, защото в дни в които се чувствам малко загубена ми помага да открия пак перспектива. Помага ми да видя хората наоколо с други очи. Да забелязвам хората в тълпата, наистина да ги виждам – да виждам колко са хубави, да разбера колко са важни; колко са пълни с любов и жадни за любов. Помага ми да осъзная, че всички сме малко изморени, малко загубени, малко закучили в собствените си пътеки, чакайки някой или нещо да ни пресрещне – чакаме усмивка или жест, че ни разбират. Помага да осъзная, че няма нужда тълпата да е океан в който да се давя – а море в което да плувам.

Трябва да сме по добри едни с друг – по отворени, нерезервирани. Да оценим грешките си, да видим красотата в очите на някой който крещи; да разберем причината за крясъците му, поезията в болката му. Да се усмихваме на пешеходците сякаш са ни стари приятели; да окуражаваме вътрешно хората, които излизат от кафенето все едно им казваме “хей, виж се, успя да изкараш деня – заслужаваш го това лате!”
или просто казано – мисля, че всички трябва да се обичаме. В крайна сметка всички пътуваме от А до точка Б и някъде по пътя се спъваме. И понякога имаме нужда от помощ от някой, който не сме срещали още – от някой непознат.

Помня как преди години човек ми даде пари за такси, бях отчаяна и сама и не знаех какво да правя, за да се прибера от Павлово или нещо такова. Вечно благодарна.

И не знаеш, може би някой ден – когато и ти имаш нужда от пари за такси – някой ще ти даде или ще ти купи билет за автобуса когато нямаш пукнат лев и имаш огромна нужда да се прибереш.

Като техния начин да ти кажат благодаря. Благодаря ти за любовта.

4 thoughts on “защо обичам непознатите

  1. А аз ти благодаря, че си винаги толкова искрена и човечна.
    Знаеш ли, странно е, но определено има някакъв чар в цялото това общуване с (не)познати. Понякога ги чувствам по-познати от доста други познати. 🙂 Благодаря, Рони, за много неща!
    И за да те усмихна, надявам се, от известно време взех, че се раздвижих повече. Е, не тичам по 8 км., ама се чувствам по-добре. След захраните публикации – или взех да си внушавам, или е съзнателно, но някак вече усещам сладкото в десертите и мога да спра, докато преди винаги исках още и още. Надух ли ти главата…. 😉 Просто исках да споделя. Обещай да се усмихнеш ширко! 🙂 Защото доза вдъхновение откривам именно тук. 🙂
    Аз ти пращам много усмивки. :)))

    Like

  2. ее Гери, не мога ид а мечтая за такъв коментар, страшно ти благодаря за обратната връзка:)

    стр-хот-на си, само така с движенето. А да махна захарта е едно от най разумните, поне сега така мисля, решения, които съм взимала за мене си)) заедно сме на този път.

    Like

  3. Хубави почивни дни, мило момиче!Винаги ми е хубаво тук- да пътешествам и се вълнувам с теб.Щипка шарена сол …..,защото животът е шарен , а през твоите очи го виждам някак различен и по-хубав!

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s