разликата между това да си сам и да си самотен

Странното нещо на самотата е колко малко има общо с това да си наистина сам.

Най-тъжната, истинска форма на самота идва в момента в който най-малко я очакваме. Идва тихо: докато лежиш в прегръдките на любимия, и наблюдаваш как ръката му те гали. Забелязваш как докосванията му постепенно се забавят – разсеян е от видеоиграта, която си му купила за рождения ден.

Тя е в спомена за това как някога караше пулса му да се ускорява, сърцето му да бие учестено когато те галеше. Как някога докосването ти докарваше светлина в очите му и кожата му настръхваше. Самотата е прегръдката в отговор на целувката ти.

Самотата не се измерва с числа или статистики или отговори на въпросници; самотата е търсене на това, за което копнееш, на това от което имаш такава огромна нужда. Самотата е да се примириш с по малко отколкото заслужаваш както и да се стремиш към нещо, което не можеш да имаш. Не се лекува от компанията на другите, само се свива когато си заобиколен от приятели.

Самотата е изолацията, която идва когато имаме несподелено чувство – очакване на което не са отговорили.

Да си сам е друго. Да си сам е да намериш свобода в същата тази изолация; това е странното състояние на задоволство, което идва с това да си наистина, честно, без извинение доволен да си сам в собствената си компания.

Да си сам е да си купиш билет само за теб за филм за който не знаеш нищо. То е да седиш сам на третия ред, да хрупаш пуканки и да се потопиш напълно в историята на измислените герои, докато напълно забравиш ежедневието на тривиалното си съществуване. Забравяш за човека, който срещна миналата седмица в бара, и на който си даде телефона и той така и не се обади. Забравяш за новата снимка на бившия във фейсбук; тази с новата му изгора. Забравяш, защото в този момент нищо друго няма значение освен хрупането на пуканки и евентуалното събиране на Герой А и Герой Б.

Да си сама е събота вечер в която най добрият ти приятел има среща и ти си забравила да направиш планове. То е да идеш до магазина и да си купиш бутилка вино или сьомга и да си приготвиш нещо, защото го заслужаваш. Да си създадеш крепост от възглавници и книги в спалнята. Да пиеш чая или евтиното си вино и да знаеш, че никой няма да дойде да те спаси. Защото не го искаш. Защото нямаш нужда да те спасяват.

Самотата и да си просто сам са две жички на едно и също махало. Ще има дни в които ще си толкова физически сам, толкова вглъбен в заниманията си, че ще се усмихваш сам на себе си, без особена причина. И ще има дни, които ще прекарваш на брега на океана, с любимия си и неочаквано, неразбираемо, ще си на ръба на разплакването.

Не можем да позволим да се определяме от хората с които се заобикаляме. Не можем да си позволим да се определяме от това дали сме във връзка или от плановете си за уикенда или от крещятата тишина на телефона. Ако сте сами, моля ви разберете, че една връзка не е билет към щастието. Ако сте във връзка, разберете, че да сте сами не е присъда за тъга. Всички се носим между това да сме просто сами и това да се чувстваме самотни. Всички се опитваме да намерим баланс, като се чудим какво и защо правим там – където и да е там.

Знай, че каквото и да е усещането ти сега, силата да го задържиш или промениш е в твои ръце – не в ръцете на някой конкретен човек, или изобщо на който и да е.

И често, най добрият лек за самотата е, всъщност, да си сам.

2 thoughts on “разликата между това да си сам и да си самотен

  1. Много ми харесва как пишеш напоследък, Рони.
    И си права, сам и самотен не са присъди, просто временни състояния.

    Like

Comments are closed.