Как започнах да тичам

Преди три години и половина положението беше следното: бях с двайсетина килограма по тежка, почти не се движех, а шестте етажа до таванчето където живеех с тогавашното ми гадже ми се виждаха като Черни връх.
Лятото пътувах до Индия. Там се случиха две неща, които разтърсиха положението. Първото беше, че хич не ми се ядеше от жегата и усещах колко обездвижването и най вече екстра килограмите ми пречат. И второто: в една книжарница в Делхи открих книжката “Пилешка супа за душата на отслабващия”. Вътре има истории за хора, които са по пътя на влизането в здравословни килограми или в задържането им, и дори хора, които са взели решението да не минават по този път.

Оттам си харесах и историята на жена, която започнала с половин час ходене на ден, в студ и жега, в сняг и ранни зори. Поела ангажимент към себе си. И така за близо година изминавала вече все по големи разстояния.
Помислих си – Ходене? Че това и аз го мога.

Прибрах се нахъсанa в България и започнах да ходя. От и до работа, с и без компания. Така се заформиха и няколко любими маршрути из града и извън него. Купих си пътеводители за Лозенската планина и Витоша където ходех по няколко часа в почивните дни. Сега планинарското ходене съм извела на доста по напреднало ниво с много часови преходи с големи денивелации, но тогава си беше просто разходка.
Лека полека ходенето спря да ми е достатъчно. Започнах да подтичвам! По 5 метра. После по 5 минути. Не свалях килограми, но се чувствах по-добре в кожата си. И така до онази половин година, коята изкарах в Германия, с прекрасните чисти паркове и прохладен климат, където постепенно от половин час ходене минах към половин час тичане.
Там свалих и първите няколко килограма.
Останалото е история, която ще ви разказвам и тепърва се пише. Големите промени почнаха от една среща с Хербалайф, които и до днес недолюбвам.

Ако не правите нищо друго, включете ходене пеш по половин час на ден. Напълно безплатно и много релаксиращо.