колела от 1944

снимката е от ’44, която намерихме в албумите на баба ми.
привлече ме надписът отзад, има нещо лично в надписаните снимки и картички.
не спира да ме усмихва, задругата и колелетата. дядо ми винаги си е обичал Балканчето, извор на гордост, вечни поправки и спукани гуми и основно транспортно средство за него.
на снимката “момчетата” са някъде между Попица и Бяла Слатина, 5 км, които са изминавали пеша всяка сутрин, за да идат в гимназията. А години по-късно линейката кара баба ми до Бяла Слатина по същия път, за да роди мама.
другата причина снимката да е любопитна е, че е правена точно след войната. Край Попица са минали германски войски. Чудя се какво е било за тези млади хора да се сблъскат с такива грандиозни събития. Какво са мислели за това, което се случва.

One thought on “колела от 1944

  1. Колко съм се чудила и аз за точно тези неща… И знаеш ли, Рони, колкото и да е ми е любопитно, пожелавам си никога да не узная лично какво е чувството…
    Усмивки!

    Like

Comments are closed.