дядо ми

миналото лято се разровихме със сестра ми из куп снимки в Попица, селото в което са родени и починаха дядо ми и баба ми. Имаме си част от воденица там. Помня как в първи клас минавах по моста на река Скът с кошница с обяд за дядо ми. И той ме развеждаше из машините на воденицата. Обичах да гледам как се мели житото, как излиза грис или бяло пухкаво брашно. После се прибирах през горичката със салкъните.
Хубави времена, добри.
На първата снимка дядо ми е пети от ляво надясно, в местния футболен отбор.
Втората снимка правена 30те. От времето, когато си е “чупил гърба”. В болница край Балчик.
Мъчно ми е, че няма кой да ни разказва тия истории вече.

2 thoughts on “дядо ми

  1. Преди няколко седмици си търсех една ранца по гардеробите вкъщи – е, не я намерих, обаче попаднах на стария албум със снимките на баба ми – този с твърдите черни корици, подвързан с бяла вървичка и черни страници вътре, на които черно-бели снимки с назъбени краища са залепени с лепило. Хубава съботна сутрин беше, със спомена за моята баба Ванче. Беше интересно да държа снимка от 1930 година, надписана от ръката на дядо ми. Дали дядовците ни са си представяли, че ще държим в ръка техните снимки?

    Like

  2. ха, представяш ли си какво е било? не са и подозирали за това колко технологичен, направо фантасмагоричен ще стане света.и все пак са си били същите като нас.
    хубави са сутрините с тия спомени, да. ей така, случайно ни се случват и увличат

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s