Защо обичам летищата


 

след два дни пак ще летя над Алпите
Докато пиша това, премислям багажа за Коста Рика и какво да си взема като ръчен багаж. Вибрирам от вълнение. След два дни, по това време, ще летя за Лондон, където ще се срещна със сестра ми за една вечер и после за Сан Хосе през Маями. Летя към Коста Рика, за да се видя и работя с приятели. Макар и огромна част от вълнението ми да е свързано с това, че ще се срещна с тях и ще живея за кратко в нова страна, вълнувам се и че ще бъда на летищата.
Защото летищата са щастливо място за мен. Влюбена съм в тях. Аз съм момичето, което идва 3 часа по-рано на летището, за да прекара малко повече време на терминала. Мога да прекарам цял ден на терминала и да не ми доскучае.
Обожавам анонимността на летищата. Освен служителите, които гледат паспорта ми и сканират бордната ми карта, никой не знае коя съм. Никой не знае накъде съм тръгнала и защо. Мога да бъда който си поискам на летището. Обикновено пътувам сама, така че макар и да съм заобиколена от хора, си запазвам усещането за лично пространство. Често изключвам телефона след като мина през скенерите; харесва ми да съм недостъпна в това пространство. Летището ми дава възможност да се откъсна от ежедневието.
За мен няма по-добро място за наблюдаване на хора. Особено на международните летища – има такъв огромен микс от всякакви хора. Раси, националности, социални положения, класи. Случвало ми се е да спя между арабски строителен работник и американско юпи на Катарското летище. Летищата стопяват границите.
Също така можеш да добиеш представа за характера на хората като ги гледаш на летището. Дали са се отделили встрани, седнали на пода и си четат? Или пращат последен работен имейл преди да отлетят докато си зареждат телефона? Или хапват сандвич, който са си направили вкъщи? Аз съм от тези, които редуват шляене из магазините на летището с пиене на безбожно скъпо кафе тип Старбъкс и после уютно сгушване с Киндъл или списание някъде.
Обожавам звуците на летището. Търкалянето на багажа, откъсването на бордната карта. Звуци, които ми напомнят, че или скоро ще си бъда вкъщи, или отивам на ново и вълнуващо място.
Но най-хубавото на летищата е какво символизират. Летищата са места, които свързват: нови начала или дълго чакани завръщания, заминаване и пристигане, сбогуване и посрещане. Отиваш от зима в лято. Почваме от един град и отиваме в друг на хиляди километри оттук.
Когато се прибера отнякъде, никога не съм същата. Летището е място на транзит, буквално и метафорично.
А емоциите на летището… помня как на летището в Щутгарт пристигна жена, чакана от голяма група. Сълзите на радост и прегръдките. Наблюдавам как семействата се събират и разделят. Чувствата са толкова смесени на летищата: болката от разделите и радостта на очакването. 
Мисълта, че скоро хиляди километри ще те делят от любимите ти хора прави чувствата на летището още по-интензивни. Летищата режат дълбоко. Но най-прекрасното нещо на летищата е, че въпреки, че са домакини на силни емоции, те са и местата да бягаме от тях. 
В момента в който стъпиш на летището отваряш нова глава.

2 thoughts on “Защо обичам летищата

  1. 🙂 Прочетох защото обичам лещата:))) и гледам облаци:))) Не съм летяла със самолет досега. Приятен полет и много положителни емоции от тази ваканция:)

    Like

Comments are closed.