Индокитайски дневници

Не знам при теб как е, но като се върна от дълго пътуване и ми иде да направя едно мащабно престрояване на плановете си. Идвам с нови сили, като ученичка преди 15ти септември, готова да обновява.
Последните седмици се нагледах на толкова храмове и монаси…

…че ми идва да се гръмна.

Общо летене и висене по летищата наобратно беше над 24 часа. В самолета имах време да рефлектирам и ето с какво излязох.

– искам да живея в къща с градина. И евентуално куче.
– чувствата, добри и болезнени, минават. Остават спомените, обикновено хубавите.
– бурите с гръмотевици са мн приятно нещо.
– да излизаш от комфортната си зона е най-сигурния начин да се развиваш. (да, ядох скакалец!)
– понякога връзките и ситуациите просто искат време. Да си починат, да се излекуват.

и тичането:
– ме кара да се чувствам като себе си, ама в най-добрата си версия. Където просто знаеш, че си ок, и че всичко е и ще бъде ок.

Особено пък като ме благослови будистка бабка:

Имам толкова мн за споделяне, че почвам да ти показвам най-Шареносолестата, Вероничкова част на Великолепния, Противоречив Индокитай.
22 дни във Виетнам, Лаос и Камбоджа.

8 thoughts on “Индокитайски дневници

  1. Добре дошла! Липсваше ми вече, което също е част от пътуването май … да знаеш, че някой вкъщи те чака :* Нямам търпение да разкаваш, на чаша кафе или капучино … или на няколко чаши кафе и капучино :)))

    Like

  2. Ах, мило момиче, нали знаеш, че ти завиждам – на младостта, волния дух и приключенския ти хъс! И чакам разказите ти ….
    С усмивка
    Мария

    Like

  3. Липсваше! Усещам океан от емоции, с който ще ни залееш и това ми харесва! Усмивки!

    Like

  4. Вики с голям интерес чакам разказите ти! Твоите!
    Харесвам погледа ти и страхотния ти дух…

    Like

Comments are closed.