За загубите

Тази неделя баба ми почина. Имаше доста здравословни проблеми и беше на 85, но това не отнема от жилото на загубата. Преживяхме куп загуби на близки последните години и ежедневието на баба ми беше пряко засегнато от това.

Последните години не бяхме особено близки, но в детсвото ми тя беше главна обгрижваща ме фигура. За няколко години повече от майка ми, повече от всеки друг.

Като дете със сестра ми си правехме класации кой обича повече баба ни. Мислех, че ако умре мама Гица и аз ще умра.
При нея на село имах истинско детство. Сутрин ме будеше, пускаше детската приказка по радиото и ми правеше горещо какао на печката. Слагаше ръкавици, които ми беше оплела, и ме водеше към детската градина. На обяд ме прибираше да съм вкъщи (мразех да спя в детската) и често ми готвеше най-любимото ми на света – зелен боб.
Купуваше ми книжки и ми разказваше приказки да заспя. Почина на същото легло на което ме приспиваше като съвсем малка. Помня колко зелени бяха очите и.

Беше грижовна жена – готвеше за бабичките от околните къщи и ходеше да ги наглежда. Когато се прибирах от училище в първи клас, ми даваше да ям и ме пращаше с кошницата да занеса обяд на дядо ми, който работеше в мелницата отвъд моста. Това ми бяха любими разходки, сама, през една малка гора.

Идвам от семейство с дълга история на пасивна агресия. Предпочитаме да си вменяваме вина и да не показваме чувствата си като сме свръхлюбезни. И после избухваме за малки неща. Започнахме да го осъзнаваме. Пътят към промяната е дълъг. Баба ми ми казваше, че и харесва, че съм право куме в очите, директна. Напоследък се опитвам да съм по-внимателна с хората. И да се питам често “как съм” сама себе си. И да си казвам нещата, без да съм груба, за да няма толкова пасивна агресия. Баба ми би се гордяла.

Детството ми е плътно свързано с нея. Не гледам с нетърпение на следващите месеци. Коледа или Великден, без нея.

Липсва ми много.

6 thoughts on “За загубите

  1. След всичко, което си казахме вчера, ще допълня само … и така става. Целувам те, а ти ме разбра, сигурна съм.

    Like

  2. Дълбок поклон пред тази жена, която е дала частица от себе си на теб, Рони! Моите съболезнования!
    Имаш прекрасни детски спомени, пази ги дълбоко в сърцето си!

    Like

  3. Моите искрени съболезнования!
    Баби…уж ги чувстваш като всекидневие ,а толкова липсват!
    Моята и тя си отиде декември!
    Мир на праха им!
    А пасивната агресия…сякаш четях за себе си!
    Прегръдки

    Like

  4. Моите съболезнования! Прекрасни спомени е оставила тази жена и те винаги ще са с теб, на всеки празник, в ежедневието, навсякъде…

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s