Фототерапия: карам колело

Какво е да караш 130 км за един ден с мн баири? Трудно. И не съжаляваш, че си го направил. Макар, че на баирите, когато едва кретам с 6 км в час, ми иде да се гръмна.

Харесва ми как мирише полето през юли. На изпечени билки и на пръст. Особено като я накапе дъжда е страшно вкусна миризма.

Тичащи крачка. След работа да потичам ми идва мн добре. Опитвам се да разграничавам психическата от физическата умора и да се издърпвам навън да спортувам, а не да се прибирам вкъщи. Тия дни се получи.

Веселба насред града на вечерна разходка.

Колелата завладяват града!

Перспективата тук ме стиска за гърлото. Райета, райета.

Сенките на облаците и като знам, че след минутки ще се спусна натам. Свободно ми е на душата. То какво е свободата, едно любопитство голямо и да знаеш, че ще опиташ още и още и че всичко е приключение.

5 thoughts on “Фототерапия: карам колело

  1. Ако още малко поработиш по въпроса, ще захвърля всичко и ще те последвам;)

    Like

  2. Литературен клуб? Къде,къде,къде! (:
    Ох,колко освобождаващо му идва на човек да се качи на колелцето и да покара из природата!
    Желая едни дори по-интересни седем дена! 🙂

    Like

  3. днес разглеждах една книга за владетелите на българия и също си мислех колко много е градено преди нас.

    Like

Comments are closed.