никой не може да ми го вземе

В работата преживях катарзис при който надникнах в нещо, което искам да бъда и да правя в бъдеще. Видях, че от мен зависи накъде ще се развивам.

Отдадох се от сърце на проект в работата, който тепърва открива нова страница пред мен. Осъзнах, че отдаването на работата може да носи удоволствие, също както да се отдам на романтична връзка. Всъщност, прекъснах зараждането на история с един отдавнашен любим, който не знае български, така че няма да прочете тези редове. Прекъснах я, защото искам да отдавам енергията си на занимания, които да ме карат да се чувствам по-пълноценна, а не по-отдаваща се. А и перспективата за връзка от разстояние за неизвестно колко време ме плаши. Искам живота ми да се случва тук. Не ми се копнее. Още си го преживявам. Това не ми пречи да го усещам с цялото си тяло този човек и да си мисля за него. Но човека, който най-много обичам съм си аз. Разбрах, че хората не винаги мислят как да ти е най-добре. Хаха, сърпрайз… Месеци преди това човек, който смятах за близък ми поднесе лоша изненада точно преди да направя нещо важно и страшно в работата. Нещото се провали, не бях на себе си. Можеше да ми го отложи с няколко дни. Убиват нещо в мен така. Или ме каляват, не знам. Няма страшно, и това мина.

Дните ми изглеждаха често така:

Накрая на курса се чувствах адски цялостна. Седях си на един мост, вечерно слънце ме печеше и в ушите ми гърмеше хаус. И бяха изтощена и изпълнена с усещането, че съм свършила нещо, което никой не може да ми отнеме.

13 thoughts on “никой не може да ми го вземе

  1. И аз те Обичам…харесва ми и това,че четейки нещата ти тук те заобичвам повече…ей така,без да се познаваме…без условности и очаквания…научих се да обичам Сега!!! Прегръщам те приятелски топло… Иво

    Like

  2. Човек, който обича себе си, умее да обича и други човеци.
    Уважавам силно личната ти изповед, Вероника!

    Like

  3. Обичам за те чета и да те преживявам 🙂 обичам емоциите и размислите, които ми носи прочетеното … обичам как ме променяш дори без да се познаваме… вече ходя редовно на йога … нещо, което отдавна се убеждавах да направя, но ти ме убеди 🙂 от скоро с уча да обичам себе си … преди мислех, че е важно да виждам доброто в другите хора, но някак си забравих да търся доброто и у мен… удоволствието от отдаването на работата го преживявах супер интензивно 8 години … после го загубих и въпреки, че целенасочено го спрях сега някак ми липсва, но пак ще го намеря ако изградя себе си в тази посока … Отивам да глагол(нича) 🙂

    Like

  4. Абе чудех се аз къде се изгуби! И ти ни липсваше тук! Публикацията ти както винаги е интересна, изпълнена с много живот и положителен заряд! Поздравявам те за успехите! Продължавай смело напред!

    Like

  5. Оо, Габи, такава обратна връзка ме изпълва с мн мисли и най вече, че се случват хубави работи и че сме хубави хора:) давай с йогата само така

    Like

  6. Рони,къде караш това колело,мила?Много ми се иска да ходя на работа с него,но Люлин-Младост не е малко като разстояние.Обичам да чета написаното от теб и дано изпием по едно кафе в Бизнес парка все пак…

    Like

  7. И аз те обичам!!! Много, ама много! А нямаш представа колко безкрайн омного се радвам на снимка три … гордея се с теб еййййййййййййй! И те целувам :*

    Like

  8. Отбивам се да ти кажа, че чувствата ни са взаимни.Когато съм вкисната, рецептата е…..шарена сол.Като “обуя твоите обувки” и светът изглежда друг.

    Like

  9. Писах, писах, ама явно не се е изпратило. Та с две думи – и аз те обичам и много, ама много се радвам на снимка 3 🙂

    Like

  10. Всеки път, когато те чета, ме призоваваш да погледна по-надълбоко в себе си! Прекрасна си и ти благодаря затова, че винаги успяваш да ми докоснеш сърцето!

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s