Какво научих това лято

Радвам се, че лятото свършва. Защото идва любимия ми сезон есента и седмиците около Коледа. Да, около Коледа за мен си е цял сезон в който цъфтят лампички по улиците и блещукат украси.
И въпреки това ми е мъчно да кажа довиждане на слънчевите домати, дългите разходки в планината и ходенето на работа с колело. Още малко.

Понаучих туй-онуй това лято.
Че да си счупиш носа не е толкова страшно. Оперират те и след 2 седмици носа е общо взето добре. Че дори да изкараш рождения си ден в болницата, има още куп рождени дни за празнуване. А и когато приятелите ти дойдат с торта, дори болницата си е празнично място. И когато карам колело, особено по надолнище, трябва да гледам НАПРЕД, а не да се зазяпвам наоколо, защото може някой отвратително зле поставен лежащ полицай да се изпречи отпред. Още ме побиват тръпки при мисълта че можех да счупя ченето, не просто носа.

Научих и че когато имаш много работа и работиш по проект, най-добрия начин да си ефективен е като се грижиш за себе си със здравословна храна, много вода, здрав сън и движение.

Харесах Париж. Първия път когато ходих не ми беше любим. Втория обаче открих пекарните, малките улички, да си анонимен насред големите булеварди и че да качиш Айфеловата кула пеш е страхотно.

Качих се на Вихрен. Не е трудно. Има всякакви хора, които го качват – възрастни, дебели. Никога не е късно да осъществиш мечта.

Научих, че да караш колело и да живееш на палатка в рамките на две седмици всъщност е страхотно. Особено в Хърватска и Черна гора. Назад към природата. И после обезателно да си изпереш възглавницата, защото това назад в природата мирише! Също така, че когато хората са готини, дори да не се познавате добре, две приятни седмици заедно са напълно възможни. Научавате доста от нещата си (кой кога ходи до тоалетна, кой на какво се изнервя, с кой е най-подходящо да се ровиш из тесни улички).

Научих че когато някой си тръгне от приятелството ви, не бива да заключваш вратата, защото може да се върне. Не задавай въпроси, просто прегърни. Внимателно. Понякога работи. Понякога този някой се връща с подарък.

Изчетох сума ти книги на киндъла. Технологиите понякога са прекрасно нещо. Научих за няколко фантастични свята – “Игрите на глада”, “Игра на тронове”, няколко по-неизвестни заглавия. Мариан Кийс и Пол Остър, Мураками. Беше лято пълно с книги. Опс, електронни книги. Има ли значение…

Научих се, че понякога е достатъчно просто да си там за човека във важната за него ситуация. Не е нужно да казваш каквото и да е, просто присъстваш.

Научих се да ставам рано и да си лягам рано. Денят ми е по-пълноценен така.

Сега съм почти готова да кажам довиждане на дългите дни. Още малко.

8 thoughts on “Какво научих това лято

  1. Верно е, доста неща научи това лято!

    Научи също така, че когато работиш съвестно има хора, които го оценяват. Научаваш се полека лека да откриваш и какво искаш от живота си, в какво си добра и в какв осикаш да инвестираш … ае добро лято ти се получи, а есента загатва, че уроците ще продължават 😉

    Like

  2. 🙂 дългите дни са единственото, на което не искам да кажа “довиждане”, много ми е тягостно тъмното в 16:30 часа.
    Добро лято.

    Like

  3. Присъединявам се към харесващите изминалото лято. Но с една едничка разлика- обичам и студа и зимата;)
    И с радост бих се попързаляла за месец-два;)
    Освен че бих хапвала твоето седмично меню, бих и поскитала вместо теб лятно време;) И няма никак да роптая срещу палатките;)

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s