Сбогом, татко.

Напоследък не писах много. Още известно време ще е така.
Татко ми почина след кратко боледуване, поне кратко знаехме че е болен.
Както го видях една неделя в болницата и обмисляхме как ще празнуваме рождения му ден на 29ти и ще се е пооправил, така и си отиде. Пак се събрахме всички на 29ти, но за погребение.
Винаги знаех че е там, вкъщи, с мама. Мислеше оптимистични проекти, семейни събирания, и всякакви неща, за които така и не знаех. Казваше че е доволен от себе си и от нещата, които е постигнал, че е завършен човек.
Той е огромна, важна част от живота ми.
Липсва.

Обичам те, татко.

7 thoughts on “Сбогом, татко.

  1. Рони, съжалявам много…..
    Знам, че ти е тежко, знам че няма да ти мине… поне не скоро… но той е с теб!
    Загубих мама преди година и половина по същият начин за три дни и още не мога да го преживея.
    Той не би искал да си тъжна и да страдаш….

    Like

  2. приеми искрените ми съболезнования
    Не съм губила близък човек,за това не мога да знам каква е болката ти,но знам че каквото и да кажа няма да е достатъчно
    кураж мила

    Like

  3. Вероника, съжалявам много. Много е тежко, зная. Моята майка ни напусна преди 10 години, отиде си за три дни. Вярвам, че е с мен постоянно.
    Убедена съм, че никога не се разделяме с тях. Ще имаш нужда от много време, за да се научиш да живееш с празнината. Бъдете силни цялото семейство!

    Like

Comments are closed.