На какво ме учи Витоша за бъдещето

Гледам Витоша през прозореца който измих вчера.
Мирише на мокри парцали като го доближиш. Обвита е в млечна мъгла. Има слънчеви петна по кафявата си кожа. Всеки софиянец е виждал планината когато се оголи, горите излизат кристални и гъбата на Алеко изглежда като летяща чиния.
Чудя се.
Току-що ми се обади евентуалния ми колега от работата, която още не съм приела. А ми е ясно че ще я имам защото играх прекрасно за нея. От най-добрите ми роли. Днес английския ми течеше приятно, гледах “La mala educación” или Лошото възпитание на Алмодовар, за да ми потръгне още по-добре испанския. Поясних как си мечтая да върша точно това точно за тях. Свършила си бях домашното.
Пари.

За да си изплатя дълговете, да пътувам, да си купя пералня.
Ще ми отнеме куп от безценното време на земята, за да чета и пиша глупости, брътвежи на едни хора, одобрение на други хора. .
Искам да си седя вкъщи, да готвя, да се разхождам и да се срещам с хора, да поработвам нещо леко, да си чета и да уча езици. На бас че ако имах пари щях да искам и други неща. Един вид, никога няма да съм докрай доволна, все ще има нещо което да ме влачи нанякъде. Като писането. Пиша добре, когото преживявам темата, усещам супата в мозъка си и искам да я излея. Често излиза буламач.
Когато напусна и тази работа, когато вече и останките на фирмата вече ги няма, Витоша ще бъде тук. А на Алеко може да има и реална летяща чиния.

3 thoughts on “На какво ме учи Витоша за бъдещето

  1. много са хубави мъфините и разказът за Витоша. тя наистина е била и ще си остане тук и след нас.
    За работата, надявам се да не ме намразиш за това, но за съжаление, хората рано или късно разбират за нашите блогове и често наши най-ревностни читатели могат да се окажат Големия брат (разбирай шефа 🙂 и неговите (айде да не ги наричам с точните им позиции, че са различни в различни фирми) подопечни отговарящи да следят как се чувстват хората в организацията, как са с мотивацията и подобни вдъхновяващи неща :). та, предполагам ме разбираш, разбирам емоциите ти, но ако те приемат на тази работа, помисли за този пост… ти си знаеш най-добре. приятно ми е да те чета и ти пожелавам живота като ти поднася лимони да си правиш лимонада 🙂 изтъркано, но вярно – от всяко преживяване научаваме по нещо, а от най-гадните, най-много. уф, започнах да философтсвам. спирам до тук. приятен ден от мен :)!

    Like

  2. права си. Ще помисля, може и да изтрия. Те евентуалните шефове не са българи и няма българска жилка около тях та се надявам да не тръгнат да превеждат:)

    Like

  3. пишеш чудесно!
    много ми е приятно да чета, нищо че не разбирам от готвене ( а само от ядене :))

    Like

Comments are closed.