Един декември Имаше

Лед.
Безкраен сънувам се вие.Път сред пустиня от сняг.
Облизвам си пръстите
сини са измръзнали в кристалния ден.Белотата безмилостно блести в очите ми изгаря.
Трябва да бързам,мразяда бързам,а ме гонят
хиляди нощи и стотици дни изпълнени от синия лед.
Сънувам обръщам се.Той
тича все още,по-силно
към мен,към тяло натежало
от проклета умора.Филмова лента.Отчаяна мисля ще падна ето на тази бабуна.Пророк.Минавам!
Подметките са ми верни.Врагът пада.Сърцето отчаяно бликва.
Може би…
Ще се скрия зад онзи хълм пухкава пряспа.
Преследвачът е станал и дебнал.Кошута
излизам,промъквам се.Няма.Хвана ме.
Прегръдка от лед.
Лед.Безкраен в мен виждам приплъзва.
Изгорените ледени пръсти плахо пипат лицето замръзнало.
Вцепенено е чистото в мен омърляно в кишата на пътя.
Ще погина.Но преди да погина ще продължа.
Макар и вцепенена в леда